Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Кайку се намръщи.
— Трябва да помисля над това, Асара.
— Имаш дълг към мен — просъска красавицата. Страхът й прерастваше в гняв. — Преди време аз те дарих с живот; сега е твой ред да направиш същото за мен!
— И какво ще направиш тогава, Асара? — попита Кайку. Косата й закриваше едното й око, ала другото наблюдаваше изпитателно събеседничката й. — Какво ще стане, ако населя света с още създания като теб?
— Това е право на всяка жена! — извика някогашната й прислужница. — Право, което ми беше отнето!
— Ти въобще жена ли си? — попита Сестрата. — Задавала ли си си този въпрос? Защото аз лично се съмнявам. — Кайку говореше с онзи тон, който използваше, когато носеше одеждите и грима на Аления орден: непреклонен и властен. — Навярно боговете са имали основание да те лишат от това женско „право“. Може би една като теб е достатъчна.
— Не ми изнасяй поучителни беседи! — разгневи се Асара. — Не ми говори за това кое е правилно и кое — не, когато ти и твоят Ален орден кроите планове как да заграбите трона. Съвестта ти не е чиста, Кайку. Попитай Кайлин защо твоите посестрими позволиха на Чаросплетниците да завземат Империята. Попитай я дали си струваше да бъдат пожертвани стотици хиляди, ако не и милиони човешки животи, за да може Аленият орден да излезе на сцената!
Кайку я изгледа равнодушно.
— Сигурно ще го сторя — рече тя, след което се обърна и се отдалечи. Усещаше как преливащият от омраза поглед на Асара изгаря тила й и нямаше да се учуди, ако някогашната й прислужница се нахвърлеше върху нея, ала нищо подобно не се случи.
Тъмнокосата Сестра се остави на гората да я погълне и да я облее с тишината си. Едва когато съзнанието й се успокои, тя се замисли над казаното от Асара.
Прекараха една неспокойна нощ в селището на емирините, но когато се съмна, всички бяха налице. Никой обаче не беше в добра форма, защото ужасяващите кошмари продължаваха да измъчват пътешествениците и ранните часове на нощта бяха изпълнени с писъците на будещи се мъже и жени. Голяма част от хората останаха будни, защото се бояха от онова, което дебнеше под тънката кора на подсъзнанието. Дори и тези, които си позволиха да подремнат за мъничко, вместо да освежат силите си, се събудиха в далеч по-лошо състояние, отколкото се намираха преди. В допълнение към това пътешествениците ставаха все по-нервни и избухливи. Те мразеха гората и духовете от дъното на душата си и тъй като нямаха отдушник, където да насочат ненавистта си, се нахвърляха ожесточено един срещу друг.
Скоро стана ясно, че през този ден няма да ходят никъде. Състоянието на Пейтре се беше подобрило, но Фаека се бе разболяла. Кайку поговори с Доджа и водачът сметна, че е доста безразсъдно да продължат, при положение че една от Сестрите е болна, а другата е твърдо решена да остане при нея. Когато съобщи това на хората си, Доджа смекчи известието с твърдението, че докато се намират в селището на емирините, са в пълна безопасност.
Кайку се съмняваше в последното изказване, ала то поне служеше на собствените й цели. Войниците приеха съдбата си със завиден стоицизъм, макар че впоследствие между тях избухнаха доста разногласия. Духовете бяха ужасни, но и липсата на сън не беше за подценяване. Тук имаше нещо, което отравяше съзнанието, и хората бяха напълно прави да искат да се махнат час по-скоро от тук. Кайку си даваше сметка как се чувстват. Нямаше смисъл да им се казва, че всеки ден, прекаран тук, бе изгубено време, и само отлагаше мига, в който трябваше да стигнат до Ксхианг Ксхи.
Тъмнокосата Сестра посети Фаека. Противно на желанията на Доджа, тя бе напуснала палатката си и бе разпънала рогозката си в едно от жилищата на емирините. Помещението беше топло, имаше неправилна форма и излъчваше някаква странна стерилност, а едната му стена представляваше част от кората на огромно дърво. От тавана и пода стърчаха някакви изпъкнали форми, които можеха да бъдат както скулптури, така и обикновени домакински принадлежности. Кайку забеляза някакъв тесен тунел, който водеше началото си от стаята и се извиваше около дървесния ствол, губейки се нейде сред по-високите клонки, ала можеше само да гадае за предназначението му.
Фаека се държеше много странно. Тя дърдореше някакви безсмислици, сякаш имаше треска и бълнуваше, ала нямаше температура. Червенокосата Сестра избута ръката на Кайку, когато тя докосна бузата й, и започна да мърмори неприятни неща за нея, сякаш посестримата й не се намираше в стаята. Кайку коленичи до нея, загрижена за състоянието й, но нямаше как да й помогне — болната бе издигнала защитите си и не допускаше дори Сестрите до себе си. Освен това, колкото повече изучаваше спътничката си, толкова повече тъмнокосата Сестра се убеждаваше, че страданието й е по-скоро душевно, отколкото физическо. Предната нощ писъците на Фаека огласяха целия лагер; също както и в случая с Лусия, гората Ксу й действаше смазващо и Кайку не знаеше дали разсъдъкът на приятелката й щеше да издържи под това тежко бреме.