![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Беше късен следобед в замъка Корино и слабата светлина подчертаваше спокойния уют на всекидневната — помещение, чиито две страни бяха покрити с истински книги и техните възпроизведени копия на дискове, с рафтове, побрали купища магнетофонни ролки, кубообразни пакети — бази с данни, шигърова жица на бобини, мнемонични усилватели. Навсякъде се виждаха следи от почти постоянно присъствие — петна от износване по книгите, излъскани метални повърхности по усилвателите, оръфани ъгълчета на базите с данни. Имаше само един диван, но много столове, съоръжени с приспособления за възприемане на формата и заетото от тялото положение, гарантиращи дискретно удобство.
Фарад’н бе застанал с гръб към един от прозорците. Беше облечен във всекидневна униформа на сардукар, в сиво и черно, а единственият й отличителен знак представляваше изображение на лъвски нокът върху високата яка с подгънати ъгълчета. Бе избрал тази стая за посещението на башара и своята майка, защото се надяваше тук да се създаде атмосфера на по-непринудено общуване в сравнение с официалната обстановка. Но непрекъснатите обръщения на Тйеканик с неизменното „Милорд, това“ или „Милейди, онова“ ги държеше на дистанция един от друг.
— Господарю, не мисля, че той би направил това предложение, ако не е бил сигурен, че може да го изпълни — каза Тйеканик.
— Не, разбира се — обади се Венсика, без да я питат.
Фарад’н се обърна към майка си единствено с поглед, за да й напомни да не се намесва.
— Нали не сме оказвали никакъв натиск върху Айдахо, както и не сме правили опит да искаме изпълнение на обещанието на Проповедника? — осведоми се той.
— В нито един случай — отговори Тйеканик.
— Тогава защо Дънкан Айдахо, известен с фанатична преданост към атреидите през целия си живот, сега сам предлага да предаде в ръцете ни лейди Джесика?
— А онези слухове за безредици на Аракис? — осмели се да вметне Венсика.
— Не са потвърдени — каза Фарад’н. — Възможно ли е Проповедникът да е ускорил развоя на нещата?
— Възможно е — отвърна Тйеканик, — но не виждам мотив.
— Той бръщолеви за задържането й в принудителен приют — продължи Фарад’н. — Може наистина да стане така, ако онези слухове…
— Съвършено вярно — кимна майка му.
— А може и да е някаква хитрост — отбеляза Тйеканик.
— Тогава да направим няколко предположения и да ги разгледаме задълбочено — рече Фарад’н. — Например какво следва, ако Айдахо е изпаднал в немилост пред своята лейди Алая?
— Това би могло да обясни някои неща — каза Венсика, — но той…
— Все още ли няма съобщение от контрабандистите? — прекъсна я Фарад’н. — Защо ние не успяваме…
— По това време предаванията винаги са слаби — обясни Тйеканик, — а и изискванията за сигурност…
— Да, разбира се, но все пак…— Фарад’н поклати глава. — Не ми харесва това предположение.
— Не бързай да го отхвърляш — рече Венсика. — Всички тези приказки за Алая и за оня жрец, как му беше името…
— Джавид — каза Фарад’н. — Но той очевидно…
— За нас той беше много сигурен източник на информация — поясни Венсика.
— Току-що исках да кажа, че Джавид очевидно е двоен агент — натърти Фарад’н. — Как ли е могъл сам да подведе себе си? Не трябва да му се вярва. Прекалено много са признаците…
— Не ги виждам — прекъсна го майка му.
Той почувства внезапен гняв от нейната намеса и отсече:
— Майко, длъжна си да ми повярваш! Признаците са на местата си, ще ти обясня по-късно.
— Страхувам се, че трябва да се съглася — добави Тйеканик.
Обидена, Венсика не каза нищо. Как се осмеляваха да я изтласкват от Съвета по този начин? Сякаш беше лекомислена метреса, без…
— Не бива да забравяме, че Айдахо преди беше гола — рече Фарад’н. — Тлейлаксианците…
Той погледна косо към Тйеканик.
— Тази възможност ще бъде преценена внимателно — кимна башарът.
С възхита наблюдаваше начина, по който работеше умът на Фарад’н: жив, задаващ въпроси, пъргав. Да, тлейлаксианците, които бяха върнали живота на Айдахо, действително са могли да поставят в него някакво тайно пипалце за собствено ползване.
— Не разбирам обаче мотива на онези от Тлейлакс — продължи Фарад’н.
— Капиталовложения в нашите богатства — предположи Тйеканик. — Малка застраховка за бъдещи услуги.
— Доста голямо капиталовложение, бих казал — възрази Фарад’н.
— И опасно — намеси се Венсика.