Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Дженъс поклати глава. Беше изненадан също като мен.
— Нищо не разбирам — казах аз. — Обикновено е толкова шумно, че не можем да се чуем.
— Хайде стига вече! — засмя се Диос. — Знаем как се завъртат главите на варварските момичета. — Тя заговори басово, опитвайки се да имитира мъжки говор. — Да, скъпа, аз съм важен човек в моята страна. Богат човек. Имам хубава къща и много слуги. Я влез замалко в моята палатка… — Видя, че се мръщя, и ме ощипа закачливо. — Хайде, хайде. Дори и да си беден, пак ще те обичам.
— Повярвай ми, Диос — каза Дженъс, развеселен от шегата й, — нашият приятел не е беден. Приеми честната ми дума.
— О, ще я приема, Дженъс. Ще я приема — каза Диос. — Но в бъдеще, моля те, спести ми описанията на… — Тя посочи пустия бряг. — …гъмжащи пристанища.
Скочих от кораба и закрачих към стария рибар.
— Къде са хората, дядо? — попитах аз. Той вдигна сълзящите си очи, изкривените му пръсти продължиха да кърпят мрежата, докато разглеждаше и мен, и дрехите ми, и двамата ми другари.
— Нямаш късмет, ако си решил да разтоварваш днес — каза той и посочи кораба ни. — Всъщност нямаше да имаш късмет и вчера, и завчера, и позавчера. — Той поклати глава, сякаш ни съчувстваше, но всъщност се наслаждаваше на лошия ни късмет. — И запомни какво ти казвам: утре ще бъде същото. Може би след време всичко ще се оправи, но има и много други, които чакат ред преди теб. Много.
— Няма нищо, дядо — засмях се аз. — Все пак благодаря ти, че ни каза. Но искам да знам какво се е случило. Къде са се дянали всички?
— Приличаш ми на орисианец — каза старецът, — така че сигурно дълго време те е нямало. Затова не знаеш. — Той вдигна избледнелите си очи към Диос и се втренчи в нея. — Ама тя не е орисианка. — Погледът му се отмести настрани тъкмо когато на Диос вече бе започнало да й прикипява, и попадна на монетата, която му подавах. Старецът бързо я грабна и продължи да връзва възлите, после каза: — Жив да си. — Страшна жажда ме гони и трябва да я утоля. А сега на въпроса ти, млади господарю. Чуй какво ще ти кажа. Големи работи стават. Големи работи. Четвърти, а може и пети ден. И всички ги цепят главите от цялото това празненство. Само мене не ме цепи главата, понеже изпих всичко и кесията ми е празна.
— И какви са тези големи работи, които се отпразнуват така, старче? — попита Дженъс.
— Вие, момчета, да не падате от небето? — каза старецът. — Не знаете ли, че открихме Далечното царство?
Тримата с Дженъс и Диос се спогледахме.
— Страхотна новина — казах аз.
Старецът дрезгаво се засмя.
— Много слабо казано! Сега ние, орисианците, ще бъдем първи по пътя натам. А ликантийците да си ядат ушите. Не че им забраняваме, нали ме разбирате, но така излиза, казвам ви. Почти така.
— И кой е героят, който го е открил? — попитах аз, едва сдържайки гнева си.
— Един млад жрец — отговори старецът. — Разправят, че преди не бил нищо особено. Но сега всичко го тачат. Казва се Касини. Може би си го чувал.
— Да. Чувал съм за него — отговорих сдържано.
— Е, та той е може би най-големият герой на Ориса — продължи старецът. — Върна се преди два месеца. Властите си мълчаха, та да не се разчуе. Обаче къде ти! Целият град говореше. Доскоро всички мислехме, че Далечното царство е просто детска залъгалка, нали така? Но сега всички знаят, че го има. И много скоро ще отидем там и ще си стиснем ръцете с хората от Далечното царство. И тогава вече нищо няма да може да ни спре. Славни времена се откриват пред Ориса! Щастлив съм, че доживях да ги видя. Отсега нататък ще тънем в злато и удоволствия. — Беззъбите му венци се оголиха в усмивка. — Във всеки случай решиха да обявят голям празник. И го направиха. И жреците, и управата обявиха цяла седмица празненства. До днес. Днес следобед всички, които не са много пияни, трябва да се съберат в големия амфитеатър. Ще награждават Касини. Освен това сигурно ще му дадат да оглави следващата експедиция. Вече я стягат. И този път тя ще бъде истинска. Не с малко провизии и с няколко войника. С много войска ще бъде. Казвам ти, нищо не може да им устои. Да, идва славно време за Ориса.
Изведнъж почувствах непреодолима нужда да тръгна към къщи.
— По-добре да побързаме — казах аз на Дженъс и Диос. Те не попитаха нищо, но когато тръгнахме, старецът извика:
— Кой си ти, млади господине? Кажи ми името си, за да пия за твое здраве в кръчмата с парата, която ми даде.