Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Обърнах се. Играта беше свършила.
— Аз съм Амалрик Емили Антеро. Пий за мое здраве.
Старецът зяпна от изненада. После избухна в смях.
— Амалрик Антеро! Добра шега. Но няма да я кажа на никого, млади господине. Защото експедицията към Далечното царство беше негова. Само че младият Амалрик не се върна. Той и останалите са по-мъртви от воняща риба. Касини ги е видял, когато са загинали.
Не бях изненадан, че Касини ни е обявил за умрели. Нали вече беше изпробвал лъжите си върху сержант Мийна и капитан Л’юр; освен това бе имал много седмици за репетиране преди да пристигне в Ориса. По пътя към къщи се терзаех от мисълта за реакцията на семейството ми при тези печални новини. Тревогата ни беше придала криле. Почтеността на Л’юр също увеличи скоростта ни, защото капитанът беше повярвал толкова малко на разказа на Касини, колкото и сержант Мийна. Когато Касини се появил, той се съгласил да го откара до Редонд… но не и по-нататък. Добрият капитан беше чакал, спазвайки уговорката, която имах с хората от Пиперения бряг.
— Не вярвах той да е единственият, който да е успял — беше споделил Л’юр. — Нали го познавам. Казах му: „Аз ще чакам младия Антеро, господарю. И капитан Грейклок.“ Това не му хареса, но нямаше никаква друга възможност, а аз виждах колко му се ще да се качи на някой бърз кораб за Ориса.
Сега, докато тичах към къщата на баща ми омразата ми към Касини стана непреодолима. И беше напълно основателна: баща ми беше на смъртно легло, а сестра ми Рейли, обзета от дълбока мъка, като ме видя, се изплаши, че шокът от добрите новини може да го довърши. Тя влезе при татко да го подготви за моето възкръсване и след малко се върна да ме заведе при него. Смаях се като го видях толкова слаб и бледен. Тялото му се беше съсухрило като на старец, восъчножълтите му телеса висяха отпуснати на крехките кости. Но очите му, хлътнали дълбоко в мъртвешката маска, оживяха от радост, щом ме видя.
— Слава на Те-Дейт, ти си жив! — каза той. Дишаше тежко. Бях така сломен, че коленичих и едва не заплаках. — Не плачи, Амалрик — успокояваше ме баща ми. — Само преди час чувствах присъствието на Злокобния вестител. Почти бях готов да му разреша да ме отнесе. Но го прогоних. Ако не бях… — Той сложи треперещата си ръка върху главата ми. — …нямаше никога да изживея това щастие.
Той ме накара да стана. Седнах на леглото до него.
Видях как бледите му бузи възвръщат цвета си.
— Ела, разкажи ми за приключенията си, синко — каза той. — Намери ли Далечното царство?
— Не — отговорих аз. — Но видях планините, приличащи на черен юмрук. Видях и прохода, който отвежда на другата страна.
— Знаех го — каза баща ми. — Цял живот мечтаех за това. Сега зная, че мечтите ми са били нещо повече от глупави измислици.
Разказах му накратко за всички наши приключения. Но от всичко чуто най-голямо удоволствие му достави новината, че съм довел бъдещата си съпруга. Той хвана ръката ми.
— Независимо какви богатства стоят пред теб — каза той, — от всичко най-много цени нея, Амалрик — продължи той. — Цени я повече от всичко. И ще живееш и умреш щастливо. — Ръката му се отпусна, очите му се затвориха и за момент се изплаших, че може да е умрял. После видях усмивка на лицето му; брадата му леко потрепна. Беше заспал. Тихо излязох от стаята и отидох при другите.
Сестра ми се разкъсваше между ярост към Касини и радост от успешното ни завръщане.
— Това копеле получи всички почести — каза тя, когато влязох. — Ти си героят, Дженъс Грейклок. Ти и моят брат.
— Въпросът е — каза Дженъс, — как да се отговори. Да ви кажа право, не държа особено много на геройския венец. Тежък е и създава повече неприятности, отколкото удобства, пък и много лесно може да се бутне.
— Но нали чухме, че вече подготвят следващата експедиция — казах аз. — И желаят да я води героят. А героят е Касини.
— Той е лъжец — каза Диос. — Извикай го на двубой заради лъжите му. Убий го. Така биха постъпили жените на Салкей с такъв измамник.
Рейли се засмя. Беше истинско удоволствие отново да чуя смеха й, толкова ми беше липсвал, докато ме нямаше.
— Харесвам я, Амалрик. Прекалено добра е за теб.
— После се обърна към Диос. — Ние в Ориса не сме толкова различни, скъпа. Касини обаче е жрец, а един жрец не може да бъде извикан на двубой. Най-лекото наказание за такова нещо е да те убият, и то след много мъчения.
Диос се намръщи.
— Сега съм сигурна, че тук управляват мъже — каза тя. — Никоя свястна жена не би позволила да съществува такъв закон.
Дженъс удари с тежкия си юмрук по масата и я разклати.
— И никой свестен мъж също — викна той. — Но ако го убием, ще ме лишат от най-голямата ми мечта. По дяволите, Далечното царство ще бъде мое. На никой друг.