Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Нямаше нищо, което да ни спре. Щяхме да влезем в Далечното царство още преди да настъпи зимата.
Или поне така си мислех. Когато обаче се върнахме в долината, намерихме да ни чакат само Диос и сержант Мийна. Останалите ни бяха напуснали.
Двамата с Дженъс бяхме пресекли предпланините и хълмовете, без да се излагаме на големи опасности. Вярно, имаше патрули, но те бяха от живи хора, най-обикновени войници. И то добри, според Дженъс. Ние обаче използувахме опита си на ловци и се измъквахме покрай тях с лекота. Освен това, според Дженъс, те търсеха много по-голяма група… а нас вероятно вземаха за хора, които съпровождат групата, или за разузнавачи. Въздържахме се да използуваме талисмана и вместо него използувахме грижливо изготвената от мен карта, за която Дженъс бе смятал, че е празно губене на време.
Но после; когато стигнахме в долината, светът ми се видя черен. Онова копеле, жрецът Касини, беше направил страхотни поразии. Побеснях. Всички ме гледаха, без да продумат. Дори Дженъс тихо излезе и с помръкнало лице тръгна към езерото.
Накрая успях да се овладея и попитах какво точно се е случило. Два дена след като двамата с Дженъс сме тръгнали, сержант Мийна се разболял. Касини сигурно видял в това своя шанс. Същата нощ от неговата колиба излизали странни пушеци.
На следващата сутрин той съобщил тъжно, че мен и Дженъс ни е настигнала беда. Паднали сме в ръцете на враг. Дори не бил сигурен дали сме още живи.
Проклех Касини с всички ужасни клетви, които можах да си спомня, и попитах:
— Диос, а какво прави ти? Съжалявам, че ти е причинил тази лъжлива скръб.
— Аз не скърбях, Амалрик — поклати глава Диос. — Знаех, че сте живи и здрави.
— Как?
— Повярвай ми. Когато… ако умрете… аз ще зная. Ще зная.
Не казах нищо повече, само попитах:
— А след като Касини ви излъга?
Диос се опитала да му се противопостави, помолила Утринна мъгла да хвърли кости, за да потвърди предчувствията й. Шаманът не намерил никакви признаци, че сме в беда. Но не намерил и такива, че сме в добро здраве. Затова Касини казал, че групата трябва незабавно да се оттегли обратно към Пиперения бряг… а след това към Ориса.
Стори ми се, че сержант Мийна, който току-що се беше възстановил след схватката си с болестта, ще заплаче.
— Аз ги обучих — каза той покрусено. — Мислех че познавам и кътните зъби на тези копелета. Мислех мислех, че няма да се поддадат.
Но се поддали, особено когато Касини съобщил, че сме оставили следи, по които нашите врагове ще ни проследят чак до долината. Нямало значение, че вождовете казали, че това не може да стане. Паника обзела всички… и за един ден те събрали багажа си, натоварили мулетата, изкачили се по стълбите и се насочили на запад.
— Проклех ги — каза Диос. — Но аз не съм жрица. Помолих и Сияйна надежда да ги прокълне, но тя ми каза, че те не можели да проклинат. Клетвите щели да развалят голямата магия и племето щяло да стане беззащитно, както бяхме ние в пустошта.
— Дано да пукнат в пустинята тия копелета — изръмжа Мийна. — Дано да ги изядат ония чудовища в ямите.
— Не — намеси се Дженъс. Беше се върнал и, изглежда, напълно се владееше. — Не, това няма да се случи. Усещам го. Всеки, който бяга от Далечното царство, няма от какво да се страхува освен от обикновени предателства в собствената си страна. Казвам ви, че Касини ще оцелее и ще се върне в Ориса.
— Тогава ще се справим с него там — заявих мрачно аз.
— Ако успеем. Но това не е голяма беда — каза Дженъс и видях, че очите му блестят както в деня, когато за първи път ми разказа за голямата си мечта. Знаех какво има предвид. Бяхме се провалили. Но това беше само първият ни опит. Щеше да има друг, и друг, и още, ако беше необходимо. Протегнах ръка и Дженъс я хвана.
Щяхме да се върнем, ей богу… и Далечното царство щеше да бъде наше.
ВТОРОТО ПЪТУВАНЕ
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
ГЕРОИ И ЛЪЖЦИ
След два месеца влязохме в главното пристанище на Ориса с издути от утриненния бриз платна. Въпреки късния час наоколо нямаше никой, който да се възхити на майсторството на Л’юр и да гледа как „Китиуейк II“ спира до кея в леката утринна мъгла. Огледах речния бряг за познати лица, но само един-двама голтаци и един рибар, който кърпеше мрежата си, отговориха на погледа ми.
— Виждам, че си преувеличил величието на Ориса съвсем мъничко, Амалрик, любов моя — каза Диос сухо. — Какво гъмжащо от народ пристанище, какви широки булеварди, каква блъсканица! — Тя отново огледа празния кей, после се обърна към Дженъс. — Кажи ми, Дженъс, винаги ли е такава навалица, или сме пристигнали точно за панаира?