Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Значи ще се казва Емили Ирен Антеро… Харесва ми.
— Искам да ми обещаеш нещо, Амалрик — помоли ме бъдещата ми съпруга.
— Всичко.
— Не искам нашата дъщеря да бъде възпитана да мисли, че жените трябва да се държат така, както в Ориса. От това как рита може да се разбере, че ще бъде силно дете. А нощем, когато всичко е съвсем тихо, чувам малкото й сърчице да бие. То е чувствително сърчице, моля те да ми повярваш. Знам това, макар двете още да не сме се срещали.
— Ще й взема най-добрите учители — казах аз. — Пък имаме и Рейли, която ще й служи за пример и освен това ще я обучава.
— Това не е достатъчно — отговори Диос. — Емили ще вижда как жените около нея крият лицата си от мъжете и се чувстват малоценни, защото нямат пенис и чифт тестиси, как страдат примирено само защото са източник на всеки човешки живот.
— Какво трябва да обещая, за да предотвратя това? — попитах аз.
— Искам майка ми да помогне в нейното възпитание — отговори ми Диос. Разтревожих се, защото кой баща би понесъл да не вижда детето си? Жена ми видя това и хвана ръката ми. — Моля те, трябва да направиш това за мен. Ако откажеш, ще го приема, но не като покорна орисианска жена, защото аз никога няма да стана такава, а защото те обичам, Амалрик. И никое дете никога няма да бъде по-важно за мен от тази любов. Не искам да кажа, че трябва да я изпратим далеч оттук, защото и аз също няма да мога да понеса това. Имам предвид три години… преди да стане жена. Емили Ирен трябва да прекара три години с майка ми преди да се извърши обредът за женственост, когато стане на шестнайсет. След това само слабости в характера й могат да се отразят на начина й на мислене. Но аз ти обещавам, Амалрик, това дете няма да бъде със слаб характер.
Колкото повече мислех по този въпрос, толкова повече се съгласявах с Диос. Предложението й ни даваше възможност да обединим две различни култури и да възпитаме едно идеално дете, златно дете. Обещах тържествено да изпълня желанието й и след това се прегърнахме така силно, както могат да се прегръщат само влюбени. Почувствах ръката й се плъзга по голите ми бедра. Диос хвана твърдия ми член и се наведе да го целуне. После вдигна поглед. Черната й коса падаше върху лицето й, очите й светеха от удоволствие.
— След всички разговори за вражда между мъжете и жените — прошепна тя, — по-добре да се погрижа поне моят мъж да не се почувства засегнат. — И започна да ме „успокоява“ с горещата си уста.
Оженихме се след една седмица. Баща ми беше прекалено слаб, за да може да прави друго освен да седи на стола си и да рони радостни сълзи. Неговите задължения пое Рейли — тя преряза врата на агнето и събра кръвта му в жертвената купа за дар на боговете. Дженъс пое ролята на брат на Диос и намаца челата ни с кръвта на агнето. Когато обредът свърши, преминахме към веселбата, която продължи цели три дни.
Точно преди двамата с Диос да тръгнем на сватбено пътуване, баща ми умря. Ще ми се да мисля, че умря щастлив: неговият блуден син се бе оказал достоен човек; семейството, което оставяше зад себе си, бе спечелило слава; мечтата на неговата младост бе осъществена. Сега, докато размишлявам над неговите чувства и търся думите, които редя в това описание, не мога да не си спомня казаното от Дженъс на Пиперения бряг: как моят баща бил по-добър човек от Дженъс, защото щял да бъде удовлетворен, ако неговият син постигне онова, което било отказано нему. Моят баща беше добър човек и сигурно по-добър както от Дженъс, така и от мен. Но, уви, той не беше съвършен, а само съвършеният човек може да умре щастлив. Особено като знае, че след откриването на Далечното царство светът, който е познавал, никога вече няма да бъде същият.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
ВТОРАТА ЕКСПЕДИЦИЯ
Не е за хвалене, но трябва да кажа, че погребението на Пафос Карима Антеро беше едно от най-големите в нашия град. Толкова много хора искаха да присъстват, че управниците наредиха да се отвори големият амфитеатър и погребалният огън да се запали там. После цяла Ориса тръгна с процесията край реката до горичките на пътешествениците, където принасяхме жертва на Те-Дейт, и аз предадох праха на баща ми на ветровете.
Всички — включително и аз — бяха изненадани колко популярна личност беше баща ми. По природа той беше тих човек и отбягваше почестите и големите компании. Но както вече споменах в това ми писание, той имаше почти неестествената способност да надушва нещастието на достойния човек и да прави всичко възможно да облекчи болката му. Баща ми умееше също да провежда търговските си сделки по такъв начин, че да не предизвиква гнева на своя конкурент. Това, че неговата популярност никога не се беше проявявала публично, мога да си обясня само със страха от жреците и злото, което те бяха сторили на Халаб — една друга страна на цената, която семейството ни плати за това зло. Сега обаче, след неотдавнашната ми победа, никой не се страхуваше да покаже своята обич. Други трябваше да се плашат, защото отгласът от погребението отекваше дълго след като вятърът отнесе и последните останки от праха на баща ми. Влиятелните хора започнаха да сключват нови сделки, да търсят нови съюзи; несъгласието се пренесе и в редиците на самите жреци.