Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Знаех си! — извика Хариет. — Точно от това се опасявах. Веднага щом ми каза, че е още жив, помислих, че си направил някаква подобна глупост. Няма да го позволя, Гидиън, чуваш ли?
— Успокой се, скъпа. Този път няма да ме разубедиш, както стана с Епългейт — тихо рече Гидиън.
— Напротив, със сигурност ще те разубедя. Няма да ходиш на дуел с Морлънд. Абсолютно ти забранявам. Може да те убие или да те рани. Господин Морлънд няма да се бие честно. Това трябва да ти е съвсем ясно.
— Секундантите ми са натоварени със задачата да се погрижат всичко да е съвсем честно.
Хариет сграбчи ръката му.
— Епългейт и Фрай. Каква ирония, нали? И двамата с радост ще ми помагат.
— Мили боже, не мога да повярвам! Гидиън, не говори така, Сякаш няма друг вариант. Няма да ти позволя да сториш това.
— Вярвай ми, Хариет, всичко ще е наред.
— Гидиън, вече веднъж обсъдихме всичко това, когато заплашваше, че ще застреляш Епългейт. Просто не мога да търпя подобно поведение. Прекалено много рискуваш. Всичко може да се обърка и накрая да свършиш смъртно ранен или преследван от властите — Хариет се изправи и вдигна брадичка. — Забранявам ти да се дуелираш.
— Предизвикателството е вече отправено, скъпа — Гидиън нареди принадлежностите си за бръснене до умивалника. Приготви пяната и започна да я нанася по лицето си. Да се бръсне със студена вода беше много неприятно, но не искаше да губи време да му носят топла вода от кухнята. — Остави ме аз да се оправя с тази работа.
— Не — обяви Хариет. — Няма да ти позволя да извършиш тази глупост.
— Всичко ще е наред, Хариет — той отново срещна погледа й в огледалото и видя страха и загрижеността в красивите й тюркоазени очи. Тя се тревожеше за него, помисли си той. Тази мисъл го стопли до дъното на душата му. — Давам ти дума, че няма да бъда убит.
— Но не можеш да си сигурен в това! Гидиън, не мога да понеса мисълта да ти се случи нещо лошо. Обичам те!
Гидиън бавно наведе бръснача. С лице, цялото в пяна, той се обърна към нея.
— Какво каза?
— Ти чу какво казах — рече Хариет. — Не виждам защо трябва да се правиш на толкова учуден. Отдавна те обичам. Защо, за бога, си мислиш, че ти се отдадох в онази пещера?
Гидиън се чувстваше като замаян. За миг не можеше да мисли свързано.
— Хариет!
— Да, да, знам колко ти е досадно това и знам, че не ме обичаш — побърза да каже тя. — Но не е там работата. Важното е, че се споразумяхме да се постараем бракът ни да потръгне, затова ти трябва да се съобразяваш с желанията ми по някои въпроси.
— Хариет…
— И това е един от тези въпроси, милорд — заключи тя яростно. — Няма да ти позволя да се дуелираш заради мен. Рано или късно някой ще пострада.
— Хариет, би ли млъкнала за малко?
— Да — обидено отвърна тя. — Да, ще млъкна. Ако искаш да знаеш, ще ти осигуря пълно мълчание, щом така искаш.
— Отлично.
— По-точно, сър, няма да ви говоря, докато не сложите край на тази глупост. Разбрахте ли, милорд?
Гидиън присви очи.
— Да не ми говориш? Ти? Да мълчиш повече от петнадесет минути? Това ще е доста забавно.
— Чухте ме добре. Нито дума повече. От този момент нататък не ви говоря, сър.
Хариет се завъртя на пета и тържествено напусна спалнята на Гидиън.
Гидиън я гледаше втренчено, разкъсван между откаченото желание да крещи от радост и от също толкова силния подтик да напляска малката нахалница.
Тя го обичаше!
Гидиън скъта тази мисъл близо до сърцето си, също както прегръщаше самата Хариет посред нощ.
17.
Слухът за дуела между Гидиън и Морлънд беше почти заглушен от слуха за онова, което скоро стана известно из града като „Кавгата“.
Всички членове на отбраното общество, за най-голямо отвращение на Хариет, посрещнаха възторжено отказа й да говори на съпруга си. Новината за това се разнесе като горски ножар из балната зала още същата вечер. Невестата на Звяра от Блекторн Хол отблъскваше съпруга си. Витаеха какви ли не налудничави предположения за причината на Кавгата.
В крайна сметка се оказа, че мотивите на Хариет да не говори на съпруга си бяха далеч по-малко интересни за висшето общество, отколкото фактът, че Кавгата се оказа едно изключително забавно зрелище.
Хариет скоро разбра, че е неимоверно трудно да пренебрегне Гидиън, когато той не иска да бъде пренебрегнат. А той сякаш си умираше от удоволствие да я предизвиква пред всички.
Тъкмо се беше увлякла в един много интересен разговор с групата колекционери, присъстващи на бала, когато се появи Гидиън. Досега милостиво не се бе мяркал наоколо, но точно в единадесет часа той пристъпи в залата и се отправи директно към Хариет. Както обикновено, той не се спря да поздрави никого по пътя си.