Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Освен това бе съвсем сигурен, че не са в състояние да запазят в тайна ролите си на секунданти. Беше видял ентусиазма в очите им. Нито един от тях не се беше занимавал с дуели. Бяха свикнали да се възприемат като хора на науката, а не като мъже на действието.
Явно това, че са ги помолили да станат секунданти в дуел за честта на една дама, им даваше нова представа за самите себе си.
Морлънд бе съвсем прав. Слухът за дуела щеше да плъзне из целия град и утре призори всички щяха да знаят за него. А Гидиън искаше точно това.
Няколко минути по-късно той скочи от файтона и се изкачи по стъпалата на къщата си. На вратата го посрещна Аул.
— Лейди Сейнт Джъстин желае веднага да се качите при нея, сър — съобщи Аул с мрачно изражение.
— Благодаря, Аул — Гидиън му подаде шапката и ръкавиците си. — Къде е тя?
— Мисля, че е в спалнята си, сър.
Гидиън кимна и тръгна нагоре по стъпалата, като взимаше но две наведнъж. Когато стигна площадката на втория етаж, той тръгна по коридора и спря пред вратата на Хариет. После почука.
— Влез — моментално отвърна Хариет.
Гидиън отвори вратата и влезе спокойно в стаята й. Хариет скочи насреща му.
— Слава богу, че най-после се прибра! — ахна тя, като го притисна силно към себе си. — Толкова се тревожех! Намери ли тялото? Какво направи с него? Как ще се отървем от трупа?
— Открих тялото — Гидиън се усмихна в меките къдрици на косата й. — И то беше съвсем живо. Морлънд си беше у дома и си ближеше раните.
— Жив ли е? — Хариет отстъпи назад и плесна с ръце. Веждите й се сключиха в права линия над носа й. — Съвсем сигурен ли си?
— Съвсем сигурен. Можеш да си отдъхнеш, скъпа. Не си успяла да го убиеш. И много жалко. Но мисля, че сега положението е под контрол. Между другото, поздравявам те за точния мерник!
Хариет си отдъхна.
— Колкото и да не го харесвам, радвам се, че не е мъртъв. Можеше да има толкова неприятни последствия.
— Съмнявам се — Гидиън разхлаби вратовръзката си и съблече жакета си, като се приближи до вратата между спалните им. — Дори и да го бяха открили мъртъв в онази стая, пълна със стари кокали, щеше да изглежда така, сякаш онзи камък случайно е паднал върху главата му — той отвори вратата и влезе в спалнята си.
— Така ли мислиш? — Хариет го последва бързо. — Може и да си прав, милорд. Е, наистина си отдъхнах, че всичко свърши, но все пак ми се щеше да има някакъв начин да накажем господин Морлънд за отвратителното му поведение. Сигурно трябва да съм доволна, че го раних.
— Хм — уклончиво промълви Гидиън, като хвърли настрани вратовръзката и жакета си. После съблече и ризата си.
Хариет го погледна изпитателно.
— Казваш, че си отишъл да го видиш у тях?
— Да — Гидиън изля малко вода от каната в умивалника и започна да мие лицето си. Вероятно трябваше да се избръсне, преди да излезе тази вечер, реши той. Тъмната му брада беше истинска досада. — Няма ли да се облечеш, скъпа? Днес трябва да отидем на бала у семейство Бъркстоун, не помниш ли?
— Да, знам — нетърпеливо каза Хариет. — Гидиън, какво точно се случи, когато отиде да видиш господин Морлънд? — тя се поколеба и след това предпазливо попита: — Нали не си сторил нещо прибързано и необмислено?
— Не съм прибързан човек, скъпа — Гидиън грабна една кърпа и избърса лицето и ръцете си. Огледа чертите си в огледалото. — Мислиш ли, че трябва да се обръсна?
— Сигурно. Гидиън, погледни ме!
Той срещна погледа й в огледалото и повдигна вежда.
— Какво има, Хариет?
— Определено ми се струва, че се опитваш да избегнеш въпросите ми.
— Просто се опитвам да се приготвя навреме за бала. Днес ще закъснеем точно както е модерно.
Тя се намръщи.
— Никога не си се тревожил дали ще закъснеем за някой бал, или не. Какво се е случило, Гидиън?
— Нищо, което да те засяга, скъпа.
— По дяволите, Гидиън, искам да знам истината.
Той й хвърли кос и преценяващ поглед.
— Какъв език, скъпа!
— Много съм разстроена, милорд — сопна се тя. — Нали знаеш, накърнена е уязвимата ми чувствителност.
Той се ухили.
— Да, чувал съм за нея.
— Гидиън, какво си направил на господин Морлънд?
— Почти нищо. Поне не онова, което заслужава.
Хариет сложи ръка на рамото му.
— Кажи ми истината.
Той сви рамене, тъй като знаеше, че и сама ще научи всичко или още тази вечер на бала, или най-късно утре. Всички щяха да говорят само за това. Можеше да е сигурен, особено при подобен избор на секунданти.
— Направих това, което би сторил всеки джентълмен на мое място. Предизвиках го.