Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Морлънд сякаш онемя. След известно време продума:
— Секунданти? Среща? Да не си луд? За какво говориш?
— Предизвиквам те на дуел естествено. Смятах, че ще очакваш подобно нещо. Все пак ти си обидил жена ми. Какво друго му остава на един джентълмен в моето положение, освен да поиска удовлетворение?
— Не съм докосвал жена ти. Не знам за какво говориш — побърза да каже Морлънд. — Ако тя твърди, че съм я обидил, значи лъже. Тя лъже, чуваш ли?
Гидиън поклати глава.
— Ето на, отново я обиждаш. Как смееш да обвиниш жена ми, че лъже, Морлънд? Сега вече наистина ще искам удовлетворение. Не мога да оставя това без отговор.
— Дявол да те вземе, Сейнт Джъстин, казвам ти самата истина. Въобще не съм я докосвал.
— Да, знам — търпеливо рече Гидиън. — Фактът, че се е спасила от теб, е много приятен, но това не те оправдава. Самият ти, като истински джентълмен, сигурно разбираш отлично какво съм длъжен да сторя сега.
Морлънд го гледаше втренчено, а изражението му представляваше смесица от гняв и отчаяние.
— Тя лъже, казвам ти. Не знам защо, но тя лъже. Чуй ме, Сейнт Джъстин. Някога бяхме приятели. Сега можеш да ми вярваш.
Гидиън го гледаше изпитателно.
— Нима наистина предлагаш да повярвам на теб, а не на жена си?
— Да, по дяволите, да! Защо да й вярваш? Тя беше принудена да се омъжи за теб, защото си я компрометирал. Докато ви нямаше, целият град заговори за това.
— Нима? Е, слуховете нямат кой знае какво значение, нали? Вече се ожених за дамата. В очите на обществото това решава всички проблеми, както и двамата отлично знаем.
— Но ти не можеш да й вярваш — каза Морлънд. — Тя не те обича. Не повече, отколкото те обичаше Диъдри. Как може някоя жена да те желае, с това отвратително лице? Жена ти е била принудена да приеме предложението ти, също както беше принудена и Диъдри.
— Много съм изненадан, че заговори за Диъдри — тихо рече Гидиън. — След онова, което й причини.
Устните на Морлънд започнаха да се движат, но известно време от тях не се откъсна нито звук.
— След кое? Какво съм й направил? За какво пък говориш сега, по дяволите?
— Тя ми каза името на човека, който я е прелъстил, в нощта, когато дойде при мен — каза Гидиън. — Изпадна в ярост, когато отказах да направя онова, което искаше. Стори ми се доста странно, разбираш ли, че изведнъж съм започнал да й се струвам толкова неудържимо привлекателен, че вече не може да чака, докато се оженим.
— Тя не можеше да те гледа!
— Знам. Това ми го заяви пределно ясно в нощта, когато отказах щедрото й предложение. Беше много ядосана. В гнева си ми каза доста неща за теб, Морлънд. Как си бил влюбен в нея, но не си можел да се ожениш за нея, защото вече си имал една крайно неудобна съпруга. Как си й предложил да ме съблазни, когато е разбрала, че е бременна. Как двамата сте планирали да продължите връзката си и след като се оженим.
Морлънд избърса уста с опакото на ръката си.
— Диъдри те е излъгала.
— О, нима?
— Разбира се, че те е излъгала — извика Морлънд. — И ти си го знаел. Сигурно си го знаел. Иначе щеше… щеше…
— Да те извикам на дуел още преди шест години? И за какво? Тя искаше именно теб и ти се даде съвсем доброволно. Тя е направила своя избор. И тъй като ми показа съвсем ясно, че не може да ме понася, защо да си правя труда да те предизвиквам заради нея? И да те бях убил, нищо нямаше да постигна.
— Тя те е излъгала — Морлънд стисна юмрука си и удари по креслото с гняв и отчаяние. — По дяволите, и двете лъжат!
— Жена ми не лъже — тихо каза Гидиън. — И не мога да търпя да я обиждат. Назови секундантите си.
— Няма да назова никакви секунданти — пресипнало каза Морлънд.
— Аха — рече Гидиън, — виждам, че си достатъчно разстроен от днешната си рана, за да мислиш за имената на двама души, на които да повериш организирането и подробностите около дуела ни. Добре тогава, ще ти отпусна малко време.
— Време? — Морлънд внезапно наостри уши.
— Разбира се. Имаш на разположение тази нощ. Ще изпратя секундантите си утре рано сутринта. Дотогава трябва да си намислил две имена. Приятна вечер, Морлънд. Ще чакам с нетърпение следващата ни среща! — Гидиън се обърна към вратата.
— Чакай — Морлънд пристъпи напред, залитайки. Ръката му бутна чашата бренди и тя се преобърна на килима. — Казах чакай, дявол го взел. Не можеш да ме предизвикаш. Само помисли за приказките, които ще тръгнат.
Гидиън се усмихна.
— Уверявам те, вече ни най-малко не се тревожа от слухове. Разполагах с цели шест години, за да свикна с най-лошото, което може да предложи висшето общество в това отношение. О, това ме подсети за нещо. Почти щях да забравя.