Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— О! — пошепна Дебора, когато двамата мъже застанаха един срещу друг с кръстосани острия, преди да отскочат назад. Тя притисна с ръка устата си, за да задуши напиращия вик.
Вятърът рошеше косите на мъжете и издуваше ризите им. Двамата присвиха очи и едновременно се хвърлиха в атака.
Краката им стържеха по пода, шпагите се кръстосваха със смъртоносен звън. С опънати мускули и решителност в сърцата те се хвърляха напред и отскачаха назад, атакуваха и парираха, протягаха се напред и ризите им се развяваха, после внезапно се мятаха назад, за да избягнат острието на противника. Лицата им заблестяха от пот, ризите полепнаха по гърбовете им.
Косата на Рейнолд се къдреше от влагата. Той я отметна назад и се ухили, защото опитът на Майкъл да се възползва от моментното му невнимание се провали. Без да отслабва бдителността си, той отстъпи крачка назад с гъвкавостта на пантера. Железните мускули и съвършеното самообладание му даваха предимство.
— Спри — нареди внезапно Майкъл, отстъпи назад и свали острието на шпагата си към дървения под на галерията.
Рейнолд се отпусна и също свали острието на оръжието си. Сложи две ръце върху дръжката на шпагата и попита:
— Какво има?
— Забрави ли колко пъти съм те наблюдавал да тренираш — да не говорим, че винаги съм изпълнявал ролята на твой секундант, когато си защитавал честта си? За разлика от онези дуели това тук е детска игра.
— Да не искаш да кажеш, че те улеснявам?
— Знам, че го правиш. — Майкъл измери приятеля си с презрителен поглед.
Рейнолд вдигна рамене и сякаш се отърси от отговорността.
— Тогава се напрегни повече, стари момко.
През следващите минути стана ясно, че Майкъл е имал право. Двубоят ускори темпо и стана по-ожесточен. Крачките на двамата мъже отекваха като гръм, защото сега те се хвърляха напред в целенасочени атаки и контраатаки и с един скок прекосяваха ширината на галерията. Измамните маневри станаха по-бързи, отбранителните реакции отчаяни. Шумът на срещащите се острия пронизваше слуха на двете жени и късаше нервите им.
Косата на Майкъл беше съвсем мокра, дъхът му идваше на тласъци. Лицето му беше застинало в каменна маска на издръжливост и решителност, погледът му сякаш беше залепнал за острието на противниковата шпага. Той се хвърляше напред, оттегляше се светкавично, разкриваше познанията си за разнообразни трикове и готовност да ги прилага. Търсейки пролука в отбраната на противника, стоманеното острие се плъзгаше опасно по шпагата на Рейнолд.
Майкъл беше по природа предпазлив и това личеше по техниката, с която се биеше. Той не рискуваше, не изпробваше необичайни капани или стратегии.
За разлика от него Рейнолд се държеше прекалено небрежно. Измамните му маневри бяха силни и открити, парадите и рипостите бяха не само умели, но и злобно-ефектни. В нападенията му имаше опитност и котешка гъвкавост и Майкъл все по-често се отдръпваше назад.
Но не беше толкова лесно да го надвиеш. Може би не притежаваше брилянтната техника на Рейнолд, но все пак владееше шпагата изключително добре. Позата му беше безупречна, коравите рамене и изпъкналите мускули на краката издаваха сила и жизненост. И преди всичко имаше кураж.
— Поздравления — проговори изненадано Рейнолд, след като отскочи в последния миг от съскащото острие, което щеше да разпори ръката му до лакътя. — Нямах представа, че си толкова добър.
— Защото никога не ти е хрумвало да се мериш с мен — изръмжа Майкъл. Той се хвърли отново напред и удари шпагата си в тази на Рейнолд, както ковач замахва с тежкия чук.
— Играта става сериозна, когато причиниш болка на противника си. — Рейнолд отбягна нападението без особени усилия.
Майкъл пое дълбоко дъх, преди да отговори.
— Мисля, че когато човек получи едно-две дребни наранявания, започва да разбира някои неща за себе си.
— И ти смяташ, че аз имам нужда от това? — Рейнолд направи измамно движение и Майкъл едва не се хвана в капана, но в последния момент успя да отрази удара. Посипа се нов дъжд от искри.
— Може би, макар че аз говорех преди всичко за себе си. — Майкъл предприе класическо нападение, но отговорът на Рейнолд беше толкова ефектен, че го принуди да отстъпи няколко крачки назад.
Дуелът продължи с постоянни атаки и контраатаки, без да има ясно изразено предимство на единия или на другия. Едновременно с това публиката имаше впечатлението, че Рейнолд си е запазил няколко трика и само чака удобния случай да ги приложи.
След известно време Анжелика реши, че е проумяла намерението му. Може би се лъжеше, защото една такава маневра й се струваше извънредно опасна. Майкъл не знаеше, дори не подозираше колко лошо е положението му, на каква хитра манипулация ще стане жертва и може би ще загине.