Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Очите на Анжелика пареха от неизплаканите сълзи, но тя не примигна нито веднъж. Гърдите й се вдигаха и спускаха неравномерно и въпреки това имаше чувството, че се задушава. Някъде дълбоко в себе си усещаше пронизваща болка, сякаш острието на шпагата беше разпорило вътрешностите й. От гърлото й се изтръгна задавено хълцане.
— Ужасно е! Той ще убие Майкъл — простена Дебора и закърши ръце. — Трябва най-после да спрат.
— Невъзможно. Няма да ни послушат — възрази шепнешком Анжелика, без да поглежда зълва си. Страхуваше се, че Дебора ще забележи обзелия я студен ужас.
— Трябва да направим нещо, за да ги спрем. Трябва. — Изведнъж Дебора плесна с ръце. — Лампите! Без светлина не могат да продължат. Отивам да ги изгася.
— Не бива да правиш това!
— Това важи за теб, но не и за мен — отговори сърдито Дебора.
— Ами ако не се получи? — опита се да я вразуми Анжелика. — Ако въпреки това не спрат двубоя? — Ако дуелът продължеше на тъмно, рискът ставаше смъртоносен.
— Какво друго ни остава?
Без да чака отговор, Дебора се втурна пъргаво напред, наведе се над близката лампа и духна пламъчето. После се обърна с развени поли и хукна към отсрещния ъгъл.
Рейнолд изръмжа някакво проклятие. Погледът му се стрелна към крехката фигурка на сестра му и изражението му се промени.
Изведнъж шпагата му се превърна във вихрушка от звънтяща стомана. Острието пееше, режеше и съскаше, и непрекъснато нанасяше смъртоносни удари. Рейнолд направи измамно движение и с такава сила премина в следващата атака, че двете зрителки спряха да дишат. Протегна ръка напред и движението му беше съвършено гладко и смъртоносно. После изви китката си със сръчност, която предизвикваше уважението на най-добрите фехтувачи в страната. Майкъл парира атаката с див замах и объркване в погледа.
— О, не! — простена Дебора, когато видя, че действията й само ускориха неизбежния край. — Не! — Тя присви очи, обърна се и полетя с развени поли и протегната напред ръце към смъртоносните острия.
— Велики боже! — изпищя Анжелика и протегна ръце към момичето.
Краката й се плъзнаха по пода и тя усети как фуркетите изпадаха от косата й и русите къдрици се разпиляха на буйни вълни по раменете. Още съвсем малко! Ръката й се стрелна напред, улови ръкава на роклята и го дръпна отчаяно. Трябваше да спре това обезумяло момиче!
Сега и двете бяха в опасната зона и сблъсъкът на стоманените острия ги оглуши. Неочакваната им поява обърка ритъма на двубоя.
Рейнолд се хвърли светкавично настрана, за да не ги засегне. Майкъл, който размахваше шпагата си като побеснял и не разбираше къде е изчезнал противникът му, се хвърли отчаяно напред и острието на шпагата му се насочи право към сърцето на Дебора. Тънката стомана изсвистя във въздуха и се стрелна към моминската гръд с бързината на синьо пламъче. Невъзможно беше да се проследи и още по-невъзможно да се избегне.
Почти невъзможно.
Рейнолд направи огромен скок напред и реагира толкова бързо, че никой не разбра какво точно стана. Чу се шумно изпъшкване, последвано от тих стон. Майкъл изкрещя задавено и се отдръпна назад. Блестящата шпага затрепери в ръката му, по вдигнатото острие потече кръв.
Като чу звънтенето на шпага, паднала на пода, Анжелика се обърна стреснато. Оръжието на Рейнолд се търкулна към полата на роклята й и остана да лежи неподвижно. Мъжът й притисна рамото си със здравата си лява ръка и тя видя, че десницата му е увиснала безполезно. Между пръстите му потече кръв и на бялата ленена риза изби грозно червено-черно петно.
В първия миг Анжелика помисли, че ей сега ще припадне от ужас, после облекчението взе връх. Тя се втурна към Рейнолд и притисна с две ръце раната му. Гласът й прозвуча значително по-спокойно, отколкото беше очаквала:
— Влез веднага вътре, за да мога да те превържа.
Майкъл захвърли шпагата си към парапета с такава сила, че тя изсъска като змия и се изгуби някъде в мрака. После се хвърли към Дебора и я притисна до гърдите си.
— Света майко! — прошепна задавено той. — Добре ли си? Кажи ми, че нищо не се е случило!
— Да, да, добре съм — изхълца с пресекващ глас момичето и скри лице в ризата му.
— Защо направи това, за бога? Какво искаше да постигнеш? Можеше да умреш! — Майкъл я притисна още по-силно до себе си и я залюля като бебе. Само пепелявосивото му лице издаваше, че е близо до припадъка.
Междувременно Тит Жан, който очевидно се беше спотайвал наблизо, стигна до господаря си и двамата с Анжелика го хванаха от двете страни, за да го отведат в салона. Рейнолд изръмжа недоволно и се освободи от ръцете им.