Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Добре се справи, приятелю — обърна се той към Майкъл и гласът му прозвуча делово. — Смятам обаче, че ми дължиш реванш.
Без да изпуска Дебора от обятията си, Майкъл поклати глава.
— Не заслужавам похвала. Съзнавам, че те улучих случайно. Но имаш право в онова, което каза преди. Това не е необходимо между нас.
Рейнолд хвърли бегъл поглед към сестра си и отговори кратко:
— Очевидно не.
— Опитайте се още веднъж и ще убия и двама ви! — изплака възбудено Дебора. — Никога не съм преживявала такъв страх.
— Аз също — подкрепи я тихо Анжелика.
— Значи дуелът си струваше — промърмори под носа си Рейнолд.
— Какво? — Дебора кипеше от възмущение.
— Няма нищо — отвърна й с усмивка той и се обърна, за да влезе в салона.
Останаха там само колкото да се уверят, че ударът не е засегнал някой жизненоважен орган. Острието на шпагата беше проникнало в тялото на Рейнолд точно под ключицата и беше пробило дупка на гърба. Според Тит Жан раната беше чиста, щеше да боли доста време, но нямаше да пречи на движенията. Разбира се, усложненията не бяха изключени, но не беше вероятно да се стигне до отравяне на кръвта.
Камериерът обаче не се задоволи със собствената си диагноза, а настоя да повикат лекар и да събудят мадам Дюло. Рейнолд възрази остро, че сега не е в настроение да го опипват чужди ръце и да слуша морални проповеди, които са много по-страшни и от най-страшния удар с шпага. Всичко, което искал, било да се оттегли в тоалетната си стая и съпругата му да превърже раната без много шум. Той кимна с глава на Анжелика и се запъти към вратата. Сбогува се кратко с Майкъл и Дебора и бързо излезе в галерията.
Когато влязоха в тоалетната стаичка, Рейнолд взе сандъчето с превръзки от ръцете на Тит Жан и го предаде на Анжелика. Обърнат към камериера си, каза:
— Мисля, че забравихме най-доброто средство за укрепване на духа и тялото. Бихте ли ни донесли малко бренди? А после идете при Майкъл и го попитайте дали и той няма нужда от някоя и друга чашка.
— Но, метр, кой ще се погрижи за вас? — Тит Жан млъкна изведнъж, вдигна глава и погледна Анжелика право в очите.
— Точно така. Вече има кой да ви замести. Ако през следващия четвърт час не чуете отчаяни викове за помощ, можете да си легнете.
Гласът на Рейнолд беше подигравателен, поведението му небрежно както винаги, но Анжелика усети как сърцето й спря да бие.
Сянка на усмивка пробяга по шоколадово-кафявото лице на камериера. Той кимна с глава, за да покаже, че е разбрал, и бързо излезе от стаята.
Анжелика се обърна да остави сандъчето с превръзки на масичката за миене. Вдигна капака му и заговори е треперещ глас:
— Превързвала съм ранен крак и няколко убодени пръста, но не знам дали ще се справя с такава рана.
— Разбира се, че ще се справиш — гласеше безгрижният отговор на мъжа й. Той се огледа, придърпа един стол към масичката и се настани удобно.
Анжелика огледа превръзките, компресите, ножичките и иглите, после втренчи поглед в едно шишенце с мехлем и се опита да се съсредоточи. След малко извади нещата, които й бяха необходими и се обърна към каната и легена, оставени на масичката. Зарадва се, че има топла вода, наля я в легена и натопи кърпата, с която щеше да избърше раната.
Лицето на Рейнолд беше бледо, очите му искряха възбудено и Анжелика реши, че знае защо. Той беше постигнал целта си, беше събудил интереса на Дебора към Майкъл. Бе възприел номера на майка си и беше предприел опита да предизвика съчувствие към приятеля си, като превърне безобидния отначало спор в дуел на живот и смърт. Раненият трябваше да бъде Майкъл и тук плановете му се бяха объркали, но все пак бе постигнал желания резултат.
— Виждам, че се радваш — проговори предизвикателно Анжелика.
Рейнолд я погледна изненадано, но очевидно не беше готов да й се довери.
— Трябва ли да се радвам?
— Опитът да изиграеш ролята на Амур, като превърнеш Майкъл в мъченик, се оказа успешен, макар че ти беше улучен със собствената ти стрела.
— Разочарована ли си от мен?
— Разочарована? Не виждам защо — отговори спонтанно тя, улови китката му и издърпа пръстите му от раната. Кървенето беше престанало. С бързи движения Анжелика се зае да го освободи от ризата. За съжаление тя нямаше копчета и щеше да се наложи да я издърпа през главата му.
— Ти изгуби един предан обожател и сега ти остава само съпругът, когото на всичкото отгоре трябва да закърпиш. — Рейнолд протегна ръка към един златен кичур и го нави на пръстите си.
— Не съм длъжна да правя каквото и да било. — Всъщност тя се радваше, че има някакво занимание, за да няма време да мисли за мига, когато острието на шпагата се заби в тялото му. Освен това се наслаждаваше на кратките мигове, в които му беше необходима.