Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
— С какво, бъдете добър да ми кажете?
— В общуване с Господ Бог — проникновено отговори свещенослужителят.
— Значи кралицата е набожна?
— И даже много.
— Обаче, смятам, че в двореца не служат меси? — отбеляза Шико.
— И много грешите, господине. Според вас ние да не сме езичници. Знайте, милостиви господине, макар кралят с придворните от своята свита да посещава проповедите на протестантския пастор, за кралицата служат в нейната лична капела.
— За кралица Маргьорит?
— Да. И аз, недостойният божи служител, получих две екю затова, че два пъти служих в тази капела. Аз даже произнесох там проповед по текста: „Господ отдели плевелите от зърното.“ В Евангелието е казано „ще отдели“, но аз смятах, че тъй като Евангелието е написано отдавна, това дело вече може да се смята за завършено.
— Кралят знаеше ли за тази проповед? — попита Шико.
— Той я изслуша.
— И не се разгневи?
— Напротив, възхити се от нея.
— Вие просто ме изумявате — отбеляза Шико.
— Трябва да допълня — каза офицерът, — че в двореца не само посещават проповеди и обедни. В замъка се пирува отлично, да не говорим за разходките: никъде във Франция храбрите военни не се разхождат така често, както по алеите на Нерак.
Шико събра повече сведения, отколкото му бяха нужни, за да изработи план за действие.
Той познаваше Маргьорит, която в Париж имаше свой двор и разбираше, че ако тя не проявява проницателност в любовните работи, то това е, защото има причини да си затваря очите.
— Дяволска работа! — говореше той под носа си. — Тук ще ме разкъсат на парчета, ако се опитам да разстроя тези очарователни разходки. За щастие, известна ми е философската нагласа на краля, цялата си надежда възлагам на него. Освен това аз съм посланик, неприкосновено лице. И така — смело напред.
И Шико продължи пътя си. Към края на деня той пристигна в Нерак точно когато започваха разходките, които така го смущаваха.
Впрочем, Шико можа да се убеди в простотата на нравите, които царяха в Наварския двор, по това, как бе допуснат до краля.
Обикновен лакей отвори пред него вратата на скромно обзаведената стая за гости. Над гостната се намираше приемната на краля, където той обичаше да дава непретенциозни аудиенции, на които съвсем не се скъпеше.
Когато в замъка идваше посетител, някой офицер или просто паж докладваше за него на краля и той веднага го приемаше.
Шико беше трогнат дълбоко от тази достъпност. Той реши, че кралят е добър и простосърдечен. Това мнение само се потвърди, когато в края на лъкатушещата алея, обградена от цъфтящи олеандри, се появи с износена филцова шапка, светлокафява куртка и сиви ботуши кралят на Навара: лицето му гореше в руменина, а в ръцете си той държеше билбоке. По челото на Анри нямаше бръчки, сякаш грижите не се осмеляваха да се докоснат до него със своите тъмни криле, устните му се усмихваха, очите му сияеха безгрижно и излъчваха здраве. В движение късаше с лявата си ръка цветята, ограждащи пътечката.
— Кой иска да ме види? — попита той пажа.
— Господарю — отговори той, — някакъв човек — благородник или военен.
Като чу тези думи, Шико несмело пристъпи напред.
— Я виж! — извика кралят. — Господин Шико в Навара, господин Шико при нас! Господи! Добре дошъл, скъпи господин Шико.
— Най-почтително ви благодаря, господарю.
— Вие сте жив и здрав, слава Богу!
— Така е, ваше величество — каза Шико, извън себе си от радост.
— В такъв случай — възкликна Анри, — ние с вас ще пийнем хубаво винце от избите Лиму! Много се радвам да ви видя, господин Шико; седнете тук.
И той посочи една градинска скамейка.
— За нищо на света, господарю — каза Шико и отстъпи.
— Вие сте изминали двеста левги, за да се видите с мен, и аз няма да ви позволя да стоите! Седнете, господин Шико, седнете, само седнали можем да си поговорим от сърце.
— Но, господарю, етикета!
— Етикет у нас, в Навара!… Да не си мръднал, бедни ми Шико! Кой мисли тук за етикет?
— Не, господарю, не съм мръднал — отговори Шико, — аз пристигнах като посланик.
На ясното чело на краля се появи едва забележима гънка, но тя изчезна толкова бързо, че Шико при цялата си наблюдателност не я забеляза.
— Като посланик? — попита Анри с престорено простодушие. — Но от кого?
— От крал Анри III. Аз пристигам от Париж, направо от Лувъра, господарю.
— Е, това е друга работа — каза кралят. Той въздъхна и стана от пейката. — Паже, оставете ни и поднесете вино горе, в моята стая… не, по-добре в работния кабинет. Да вървим, Шико, лично аз ще ви покажа пътя.
Шико тръгна след краля на Навара. Сега Анри крачеше по-бързо, отколкото когато вървеше сред цъфналите олеандри.