Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
Някакви конници се устремиха към него от двете му страни, така че той се оказа обкръжен, и в гърдите му бяха насочени половин дузина шпаги и още толкова пистолети и кинжали.
— Охо! — каза Ернотон. — Грабят! Грабят по пътя на една левга от Париж! Ама че работа! Кралят има прево, който не си върши работата. Трябва да го посъветвам да го смени.
— Тихо! — произнесе нечий глас, който му се стори познат. — Вашата шпага, оръжието ви, по-бързо!
Единият от конниците хвана юздата на Ернотон, други двама отнеха оръжието му.
— Дявол да го вземе! Ама че тарикати! — измърмори Ернотон.
След това се обърна към тези, които го задържаха:
— Господа, бъдете така добри да ми обясните…
— Я, но това е господин дьо Карменж! — каза най-пъргавият от нападателите, който му беше взел шпагата.
— Господин дьо Пенкорне! — извика Ернотон. — Но с какво се занимавате тука вие…
— Казах — тихо! — повтори същият висок глас на няколко крачки от тях. — Заведете го в караулното помещение.
— Но, господин дьо Сен-Мален — възрази Пардика дьо Пенкорне, — човекът, когото задържахме…
— Е?
— Това е нашият другар, Ернотон дьо Карменж.
— Ернотон тук! — побеля от яд Сен-Мален. — Какво прави тук?
— Добър вечер, господа — спокойно каза Карменж. — Признавам, не съм си и помислил, че ще попадна в толкова отбрано общество.
Сен-Мален не можеше да произнесе нито дума.
— Очевидно аз съм арестуван — продължаваше Ернотон. — Нали нямате намерение да ме ограбвате?
— Ама че късмет… — измърмори Сен-Мален. — Какво правите тук на пътя?
— Ако аз ви бях задал този въпрос, щяхте ли да ми отговорите, господин дьо Сен-Мален?
— Не.
— Примирете се тогава, че и аз ще премълча.
— Значи не искате да кажете какво сте правили на пътя?
Ернотон се усмихна, но не отговори.
— И къде отивахте също ли няма да кажете?
Мълчание.
— В такъв случай, господине — каза Сен-Мален, — ще бъда принуден да постъпя с вас като с първия срещнат.
— Моля. Но ви предупреждавам, че ще носите отговорност за всичко, което правите.
— Пред господин дьо Лоаняк?
— По-високо.
— Пред господин д’Епернон?
— Още по-високо.
— Какво пък, аз имам инструкции и ще ви заведа във Венсен.
— Във Венсен? Отлично! Точно там отивах, господине.
— Много съм щастлив, господине, че това малко пътешествие съвпада с вашите намерения.
Двама души с пистолети в ръка заведоха пленника при други двама, които стояха на пет крачки от тях. Те направиха същото и така Ернотон не се раздели от своите другари до стражевата кула.
В двора на замъка той видя петдесет обезоръжени конници, унили и бледи — те оплакваха своята несполука и очакваха печалната развръзка.
Всички тези хора бяха пленени от нашите Четиридесет и петима, които с това започнаха своята дейност. Те използваха и хитрост, и сила — ту се обединяваха по десет души срещу двама или трима, ту с няколко любезни думи се приближаваха до конниците, които им се струваха опасни противници, и внезапно насочваха срещу тях пистолети.
Затова работата бе извършена без викове, без кръвопролитие, а когато един от вождовете на лигистите се хвана за кинжала и се готвеше да завика, му запушиха устата и Четиридесет и петимата безшумно го плениха със сръчността на корабен екипаж, който тегли въже.
Всичко това би зарадвало много Ернотон, ако той разбираше какво става наоколо.
Но като се ориентира кои са пленниците, към които го бяха причислили, той се обърна към Сен-Мален:
— Милостиви господине, виждам, че са ви предупредили за важността на поръчението, което ми бе дадено, и като любезен другар сте се разпоредили да ми дадат придружители. Бяхте съвсем прав — чака ме самият крал и аз трябва да му съобщя много важни сведения. Ще имам честта да съобщя на краля, че сте взели мерки да помогнете на делото и сте се погрижили за мен.
Сен-Мален се изчерви. Но като умен човек разбра, че Ернотон казва истината. С дьо Лоаняк и д’Епернон шега не бива. Затова той отговори:
— Свободен сте, господин Ернотон. Радвам се, че можах да ви бъда полезен.
Ернотон бързо се качи по стълбата, която водеше към покоите на краля.
Сен-Мален, който го проследи с поглед, видя, че на средата на пътя господин дьо Карменж срещна Лоаняк, който му направи знак да продължи.
Самият Лоаняк слезе долу, за да присъства при обиска на пленниците.
При вида на петдесетте арестувани той реши, че пътят за Париж е свободен — времето, когато лигистите трябваше да се съберат в Бел-Еба, беше изтекло, следователно никаква опасност не дебнеше вече краля по пътя му за Париж.