Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Мамка му!
— Какво има?
Зад тях се движеше очукан син пикап. С аризонски номера.
ОРОРАВИЛ
Понеделник, 11 октомври
10:22
— Сега го закъсахме — каза Сара.
— Защо? — попита Евънс. После погледна в огледалото за обратно виждане и видя пикапа. — Кои са тези?
Сара взе радиостанцията.
— Кенър. Забелязаха ни.
— Кой? — попита Евънс. — Кои са тези?
Радиото изпука.
— Къде сте? — попита Кенър.
— На шосе 95. На около шест километра от мястото.
— Добре — каза Кенър. — Придържайте се към плана. Доколкото е възможно.
— Кои са тези? — за трети път попита Евънс и пак погледна в огледалото.
Синият пикап ги настигаше бързо. Много бързо. След миг ги удари силно отзад. Евънс се стресна, зави, после овладя джипа и извика:
— Какво става?!
— Просто карай, Питър.
Сара държеше револвера в скута си и гледаше в страничното огледало.
Синият пикап беше изостанал малко, но сега отново скъсяваше дистанцията.
— Идва пак…
Може би защото Питър настъпи газта, този път ударът беше изненадващо лек. Почти не се усети. Питър взимаше опитно завоите и току поглеждаше в страничното огледало.
Синият пикап отново изостана. Преследва ги през следващия километър, но така и не се приближи на повече от пет-шест дължини.
— Не разбирам — каза Евънс. — Ще ни ударят ли, или не?
— Май не — каза тя. — Я намали малко да видим какво ще стане.
Той намали скоростта до шейсет.
Синият пикап също намали и изостана още повече.
— Просто ни следват — каза тя.
Защо?
Първите редки капки дъжд опръскаха предното стъкло. Пътят напред се нашари на точки. Но още не беше завалял истински дъжд.
Синият пикап изостана още повече.
Зад поредния завой право пред тях видяха сребрист осемнайсетколесен камион с голямо ремарке. Влачеше се бавно, с не повече от петдесет километра в час. На задните му врати пишеше „А&Р“.
— Мамка му! — изруга Евънс. В страничното огледало все така се виждаше синият пикап. — Сгащиха ни.
Изви, за да задмине големия камион с ремаркето, но шофьорът му моментално свърна към средата на шосето и Евънс намали и изпъшка:
— В капан сме!
— Не знам — каза тя. — Не разбирам какво става.
Камионът с ремаркето им препречваше пътя, но синият пикап беше изостанал още повече, на няколкостотин метра зад тях.
Тя още се чудеше какво става, когато светкавица удари встрани от пътя, близо до тях. Едва ли беше на повече от десет метра — нажежена до бяло ослепителна светлина и оглушителен трясък. И двамата подскочиха.
— Боже, за една бройка да ни удари! — викна Евънс. — Да…
— Не бях виждал светкавица толкова отблизо.
Преди тя да му отговори, удари втора светкавица, право пред тях. Звукът беше като от взрив; Евънс завъртя инстинктивно волана, макар светкавицата вече да я нямаше.
— Мама му стара!
Сара вече стигаше до смътно заключение.
Третата светкавица удари самата кола — оглушителен трясък и внезапна тежест, от която ушите я заболяха зверски, и бяло сияние, обвило джипа като пашкул. Евънс изкрещя ужасено и пусна волана. Сара го хвана и изправи колата.
Четвърта светкавица се стовари отляво, на сантиметри от колата. Прозорецът откъм шофьорското място се напука.
— Мама му стара! — повтаряше Евънс. — Мама му стара! Какво става, за Бога!
За Сара беше повече от очевидно.
Те привличаха светкавиците.
Изтрещя нова, незабавно последвана от друга, която удари предния капак и плъзна нажежени бели назъбени пръсти по цялата кола, после изчезна. На капака остана огромна черна вдлъбнатина.
— Не мога да го направя — повтаряше като в транс Евънс. — Не мога! Не мога!
— Карай, Питър — викна Сара и го стисна здраво за лакътя. — Карай!
Още две мълнии ги удариха една след друга. Сара усети миризмата на нещо горящо — не можа да определи какво. Но вече знаеше защо ги бяха ударили толкова леко втория път.
Синият пикап беше забил нещо в задната броня на джипа. Нещо електронно. И сега то привличаше светкавиците.
— Какво ще правим? Какво ще правим? — скимтеше Евънс. Надаваше вой при всяко ново попадение.
А те бяха в капан, движеха се по тясно шосе, от двете страни ги притискаше гъста борова гора…
Нещо я човъркаше, някаква мисъл.
Гора… Нещо за гората, но какво?
Нова светкавица пропука задното стъкло като насочен експлозив. Друга ги удари толкова силно, че джипът подскочи, все едно го беше ударил парен чук.