Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Успяхме! Успяхме!
— Поне не бяха змии — прошепна тя. Едва си поемаше дъх.
— Какво?
— Винаги има гърмящи змии в стари къщи като тази.
— О, Господи!
Навън изтрещя гръмотевица.
И мълниите пак заваляха.
Сара гледаше джипа през мръсното напукано стъкло на прозореца и си мислеше, че откакто бяха изскочили от него, не го беше ударила нито една светкавица… опитваше се да разсъждава трезво… не беше открила нищо на задната броня… тогава защо пикапът ги беше забърсал втория път? Трябваше да има някакво обяснение. Обърна се да попита Евънс дали не е забелязал…
Поредната светкавица проби покрива, разхвърчаха се дъски. Мълнията остави почерняла шарка от назъбени линии по пода, като сянката на драка. Замириса силно на озон. Тънки струйки дим се заиздигаха от сухите подови дъски.
— Цялата къща може да рухне — каза Евънс. — Да се махаме!
— Наведи се — каза Сара и тръгна след него.
Дъждът се беше усилил, тежки капки я удряха по раменете и гърба, докато тичаха към следващата къща. Тя беше с тухлен комин и изглеждаше по-стабилна. Прозорците обаче бяха същите — напукани и покрити с дебел слой прах и мръсотия.
Вратата зееше. Сара влетя вътре. Светкавица удари на крачка зад нея, покривът над верандата провисна и един от страничните подпорни стълбове се счупи. Ударната вълна помля предните прозорци в дъжд от мръсни стъкълца. Сара закри лицето си с ръце — и когато ги свали, видя, че са в ковачница. В средата на помещението имаше пещ, а над нея от тавана висяха най-различни ковашки инструменти.
На стените имаше подкови, маши, всякакви метални неща.
Тук беше пълно с метал!
Гръмотевицата загромоли зловещо.
— Трябва да се махнем оттук — извика Евънс. — Тук не…
Не можа да довърши. Следващата светкавица го събори — прогори си път през покрива, покрай железните инструменти и в ковашката пещ. Разхвърчаха се тухли. Сара приклекна, запушила ушите си, тухлите я заудряха по раменете, гърба, краката… събориха я… силна болка избухна зад челото й и рояк звезди се изсипа за миг пред погледа й — а после я захлупи мрак и грохотът на гръмотевицата утихна в безкрайна тишина.
В ГОРАТА
Понеделник, 11 октомври
11:11
Кенър се намираше на двайсет и пет километра оттам — караше на изток по шосе 47 и слушаше честотата на Сара. Предавателят й още беше включен, прикрепен за колана й. Трудно му беше да прецени какво става, защото всяка светкавица предизвикваше статичен шум, който траеше петнайсетина секунди. Все пак схвана основното — Евънс и Сара бяха излезли от джипа, но светкавиците не бяха спрели. Тъкмо напротив — изглежда, ги бяха последвали.
Кенър не беше спрял да крещи в предавателя си, за да се свърже със Сара, но не успяваше — тя може би беше намалила звука или… не искаше да мисли за по-вероятното. Непрекъснато повтаряше: „Вас следват!“ — крещеше го отново и отново.
Но тя не отговаряше.
След поредния статичен шум Кенър смени каналите.
— Санжонг?
— Да, професоре?
— Слушаш ли?
— Да.
— Къде си? — попита Кенър.
— На шосе 190, движа се на север. Приблизително на пет километра от паяжината.
— Има ли светкавици при теб?
— Не. Но тук дъждът едва сега започва. Пръска слабо.
— Добре. Ще ти се обадя пак.
Включи отново на канала на Сара. Пак статичен шум, но отслабващ.
— Сара! Чуваш ли ме? Сара! Сара!
Чу кашляне, далечно и глухо.
— Сара!
Прещракване. Нещо изпращя. Някой бъзикаше радиото. Кашлица.
— Аз съм Питър. Питър Евънс.
— Какво става?
— … е мъртва.
— Какво?
— Мъртва е. Сара е мъртва. Удари я тухла и тя падна, а после една мълния удари право в нея — и е мъртва. Тук съм, до нея. Мъртва е, мамка му, мъртва е…
— Опитай дишане уста в уста.
— Казвам ти, мъртва е.
— Питър. Уста в уста!
— О, Господи… синя е…
— Това означава, че е жива, Питър.
— … като труп, като… труп…
— Питър, чуй ме!
Но Евънс не чуваше нищо. Идиотът му с идиот беше сложил пръст на бутона за предаване и не се сещаше да го пусне. Кенър безпомощно изпсува. А после от радиото изригна силен статичен шум. Кенър знаеше какво означава това.
Нова светкавица. Силна.
— Санжонг?
Вече и по канала на Санжонг се чуваше само статичен шум. Десет секунди, петнайсет. Значи и при Санжонг бе имало светкавица. Едва сега Кенър разбра каква трябва да е причината.
Санжонг най-после се включи, кашляше.
— Как си?
— Удари светкавица. Съвсем до колата. Направо не е за вярване, буквално на сантиметри.
— Санжонг — каза Кенър. — Мисля, че е заради радиостанциите.