Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Писна ми вече, край — каза Евънс и завъртя рязко волана. Джипът излезе от платното и пое по черен път през гората. Сара зърна някаква очукана табела, име на селище. Попаднаха в почти пълен мрак под огромните зелени борове. Но светкавиците спряха.
„Разбира се — помисли тя. — Дърветата!“
Колата още привличаше светкавиците, но сега те щяха да удрят високите дървета над тях.
И само след миг наистина стана така. Чу се остър трясък малко зад тях и светкавицата блесна по дължината на висок бор, разцепя дънера му и дървото лумна в пламъци.
— Ще избухне горски пожар.
— Не ми пука — каза Евънс. Караше бързо. Джипът се тресеше по черния път, но беше с високо окачване и Сара знаеше, че поне от тази страна не ги очакват неприятни изненади.
Погледна назад — дървото гореше, огънят се разпространяваше като пръсти по земята.
Гласът на Кенър изпука от радиото:
— Сара, какво става?
— Наложи се да излезем от пътя. Удари ни светкавица.
— Много светкавици! — изкрещя Евънс. — Една след друга!
— Намерете устройството, което ги привлича — каза Кенър.
— Мисля, че е прикачено към колата — каза Сара. Още преди да си довърши изречението, нова светкавица удари пътя току пред тях. Светлината й беше толкова ярка, че пред очите й заплуваха зелени ивици.
— Тогава зарежете колата — каза Кенър. — Излезте и се привеждайте ниско.
И прекъсна връзката. Евънс продължи да кара. Джипът подскачаше по коловозите.
— Не искам да излизаме — викна Евънс. — Вътре е по-безопасно. Гумите ни изолират.
— Да, но нещо гори — каза тя и подуши.
Колата подскочи силно. Сара се опита да запази равновесие, без да докосва металните врати.
— Не ми пука! Трябва да останем в колата.
— Резервоарът може да избухне…
— Не искам да слизам — каза той. — Няма да сляза. — Кокалчетата му бяха побелели върху волана. Сара видя напред поляна. Широка, с висока жълта трева.
Светкавица удари със страховит трясък и страничното огледало се пръсна. Миг след това се чу тихият звук на излизащ под налягане въздух и джипът се килна на една страна.
— О, мамка му! — възкликна Евънс. — Спукахме гума.
— Край на изолацията — каза Сара.
Колата беше полегнала ниско, шасито стържеше по коловозите.
— Питър! — викна тя.
— Добре де, добре, остави ме поне да стигна до поляната.
— Нямаме толкова време.
Само че пътят се поизравни и джипът продължи по-бързо и излезе на поляната. Дъждовни капки опръскаха предното стъкло. Над тревата се виждаха покривите на дървени сгради, избелели от слънцето. С известно закъснение Сара си даде сметка, че това е град-призрак. Или изоставено миньорско селище.
Право пред тях имаше табела — „ОРОРАВИЛ, нас. 82“. Удари нова светкавица, Евънс за миг изгуби управление, блъсна знака с табелата и тя издрънча на земята.
— Питър, мисля, че бяхме дотук.
— Добре де, нека се приближа още малко…
— Веднага, Питър!
Той наби спирачки и двамата едновременно отвориха вратите. Сара се хвърли по корем на земята. Нова мълния падна толкова близо до нея, че горещата вълна я блъсна и тя се затъркаля. Ревът беше оглушителен.
Заобиколи джипа на четири крака и спря до задната страна. Евънс беше от другата му страна и викаше нещо, но тя не го чуваше. Огледа задната броня. Нищо нямаше там, никакво устройство.
Нищо нямаше.
Но не й остана време да мисли, защото нова светкавица удари до задницата на джипа, разклати го и задното стъкло се пръсна и я засипа с отломки. Тя овладя паниката си и запълзя, приведена максимално в тревата, към най-близката сграда.
Евънс беше някъде напред и й крещеше нещо. Само че тя не го чуваше през оглушителните трясъци. Молеше се само за още няколко секунди затишие преди следващата светкавица, само няколко…
Ръцете й докоснаха дърво. Дъска.
Стъпало.
Запълзя напред, като избутваше настрани високата трева, и ето че видя веранда, погледът й обхвана полуразрушена сграда, от стрехата се люлееше сивкава табела, толкова избеляла, че не успя да разчете надписа. Евънс беше вътре и тя запълзя бързо напред, без да обръща внимание на забилите се в ръцете й тресчици, а той крещеше ли, крещеше.
Най-после чу какво й вика толкова настоятелно:
— Пази се от скорпионите!
Бяха навсякъде по дървената веранда — миниатюрни, бледожълти, с вдигнати жила. Поне двайсетина. Движеха се изненадващо бързо, настрани като раци.
— Стани!
Тя се изправи и хукна, усещаше как скорпионите хрущят под подметките й. Нова светкавица удари покрива на сградата, събори табелата и тя падна на верандата сред облак прах.
Най-после вътре. Евънс стоеше с вдигнати юмруци и крещеше: