Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Да.
— Какъв?
— Деветмилиметрова берета.
Кенър поклати глава.
— Ще можеш ли да се оправиш с трийсет и осми калибър?
— Да.
Той й даде револвер в кобур и Сара ловко го закачи на колана на дънките си. Изглежда, знаеше какво прави.
— Наистина ли мислиш, че ще стреляме по някого? — попита Евънс.
— Само ако се наложи — каза Кенър. — За самозащита.
— Мислиш, че онези ще са въоръжени?
— Възможно е. Даже вероятно.
— Господи!
— Голяма работа — каза Сара. — Лично аз ще се радвам да застрелям някое от онези копелета. — Гласът й беше гневен.
— Добре тогава — каза Кенър. — Това кажи-речи е всичко. Яхвайте джиповете.
„Яхвайте — помисли Евънс. — Господи, това наистина е Дивият запад“.
Кенър подкара към другия край на парка и размени няколко думи с един рейнджър, представител на щатското шерифство, чиято кола в черно и бяло беше паркирана в дъното на поляната — предварително беше установил радиоконтакт с него. Всъщност всички щяха да поддържат връзка по радиото, защото планът им изискваше висока степен на координация. Предвидено бе да ударят по трите паяжини едновременно.
Според обяснението на Кенър целта на ракетите била да „увеличат заряда“ на бурята. Тази идея датирала от последните десетина години, когато учените започнали да изследват светкавиците на терен, по време на реални бури. Старото схващане било, че всяка светкавица намалява интензивността на бурята, защото намалява разликата в електрическите заряди на облаците и земята. Някои изследователи обаче стигнали до извода, че светкавиците имат точно обратния ефект — рязко увеличават заряда на бурята. Механизмът на това явление още не бил проучен докрай, но се предполагало, че е свързан с рязкото покачване на температурата в близост до светкавицата или пък с ударната вълна, която добавяла своята турбулентност към съществуващата вече турбулентност в центъра на бурята. Във всеки случай сега била на мода теорията, че ако можеш да генерираш допълнителни светкавици, бурята ще стане по-силна.
— А паяжините? — попита Евънс.
— Те са малки ракети с прикачени към тях микровлакнови кабели. Издигат се на триста метра в облачния слой, кабелите служат като проводници с ниско съпротивление и така се създава светкавица.
— Значи ракетите правят допълнителни светкавици? Това ли е предназначението им?
— Да. Това е идеята.
Евънс не беше убеден.
— Кой плаща за всичките тези изследвания? Застрахователните компании?
Кенър поклати глава.
— Всички те са класифицирана информация.
— Значи са военните, така ли?
— Правилно.
— Военните плащат за метеорологични изследвания?
— Ами, замисли се и ще разбереш — отвърна Кенър.
Евънс изпитваше дълбок скептицизъм към всичко, свързано с военните. Идеята, че те плащат за изследване на времето, му се струваше същото нелепо изхвърляне като сдобилите се с позорна слава седалки за тоалетна по шестстотин долара парчето и френските ключове по хиляда.
— Ако питаш мен, това си е чисто прахосничество.
— В ПОФ не мислят така — каза Кенър.
Точно в този момент се обади Санжонг — разпалено. Евънс беше забравил, че е войник. Каза, че онзи, който контролира времето, контролира и бойното поле. Това била отдавнашна мечта на военни те. Естествено че щели да харчат пари за това.
— Значи според теб наистина може да се направи?
— Да — отвърна Санжонг. — Защо сме тук според теб?
Спортните джипове се движеха в междините между обраслите с гора хълмове северно от парк Маккинли. Редуваха се гъста гора и открити пространства. Сара погледна Питър. Симпатичен беше, с физика на атлет. Но понякога се държеше като женчо.
— Спортуваш ли нещо? — попита тя.
— Естествено.
— Какво?
— Скуош. И малко европейски футбол.
— О!
— Виж какво, само защото не мога да стрелям… Аз съм адвокат, за Бога.
Беше разочарована от него, без дори да знае защо. Сигурно защото й беше нервно и би предпочела да е в компетентна компания.
Някой като Кенър — приятно й беше с него. Той знаеше толкова много и сякаш всичко му се удаваше с лекота. Знаеше какво става. И реагираше бързо на всяка ситуация.
Докато Питър беше приятен човек, но…
Загледа се в ръцете му на волана. Шофираше добре. А днес това беше важно.
Вече не беше слънчево. Приближаваха се към буреносните облаци. Денят беше станал мрачен, зловещ, заплашителен. Пътят напред бе пуст. Не бяха виждали друга кола, откакто излязоха от парка.
— Още колко остава? — попита Евънс.
Сара погледна GPS-а.
— Седем-осем километра.
Той кимна. Сара се размърда на мястото си, нагласи кобура с револвера така, че да не й убива, и погледна в страничното огледало от своята страна.