Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Стисна носа й и започна да й прави изкуствено дишане. Устните й бяха студени. Това го изплаши. Сигурен беше, че е мъртва. Горещи въглени и пепел летяха във въздуха. Трябваше да се махне, преди цялата сграда да е рухнала отгоре му. Обърка броенето, но нали все пак вкарваше въздух в дробовете й.
Нямаше смисъл. Пламъци заприпукваха около него. Той погледна нагоре и видя, че гредите по тавана са се запалили.
Обхвана го паника. Хукна към вратата и изскочи навън.
Поройният дъжд го намокри моментално — съвсем беше забравил за него. Това го вразуми. Погледна назад и видя Сара на пода. Не можеше да я остави така.
Изтича обратно в къщата, хвана я за ръцете и я извлече навън.
Отпуснатото й тяло беше изненадващо тежко. Главата й висеше, очите й бяха затворени, устата зееше. Мъртва си беше.
Пусна я в жълтата трева, коленичи и пак почна изкуственото дишане. Не знаеше колко време продължи да го прави — да издишва в устата й, да брои до пет, после пак. Една минута? Две? Може би пет. Безсмислено беше, но той продължаваше, защото по някакъв странен начин ритъмът облекчаваше собствената му паника, беше нещо, върху което да се съсредоточи. Клечеше под поройния дъжд на някакъв горящ изоставен град и не му оставаше друго освен…
Сара повърна. Тялото й внезапно се стегна и той я пусна сащисан. Последваха още няколко напъна на сухо, после жесток пристъп на кашлица.
— Сара…
Тя изстена и се размърда. Той я прегърна и я притисна към гърдите си. Дишаше. Но очите й бяха подбелени. Изглежда, беше в безсъзнание.
— Сара, събуди се…
Тя кашляше, тялото й се тресеше. Питър се зачуди дали няма да се задави и да умре.
— Сара…
Тя разтърси глава, отвори очи, погледна го и каза:
— О, Господи! Ще ми се пръсне главата.
Питър насмалко да се разреве.
Санжонг си погледна часовника. Дъждът се беше усилил, чистачките работеха на бързи обороти. Съвсем беше притъмняло и той караше на фарове.
Отдавна беше хвърлил радиостанцията и светкавиците бяха оставили колата му на мира. Но пък продължаваха другаде — чу се грохотът на поредната, далечен. Провери координатите на GPS-а — намираше се само на няколкостотин метра от паяжината, която трябваше да обезвреди.
Огледа пътя напред за отбивката. И видя първата група ракети да полита към небето — като черни птици, гмуркащи се в тъмните, врящи облаци.
И след миг грозд от светкавици се срина надолу по кабелите.
Петнайсет километра на север Кенър видя ракетите да се изстрелват от третата паяжина. Прецени, че са петдесетина, което означаваше, че има още сто в изходна позиция, на земята.
Стигна до страничния път, зави надясно и веднага излезе на открито. В единия край на поляната беше спрял голям осемнайсетколесен камион. До кабината му стояха двама мъже в Жълти непромокаеми комбинезони. Единият държеше дистанционно устройство.
Кенър не се поколеба. Завъртя волана на джипа и го насочи право към мъжете. Те застинаха и чак в последния момент се хвърлиха настрани. Джипът остърга кабината и пое към паяжината.
В страничното огледало Кенър видя мъжете да се изправят. Караше през кабелите, опитваше се да смачка установките с дебелите гуми. Чуваше ги как изскърцват една след друга. Надяваше се, че това ще е достатъчно да предотврати следващото изстрелване, но грешеше.
Точно пред него следващите петдесет ракети изплюха пламък и се стрелнаха към небето.
Санжонг беше стигнал до другата поляна. Вдясно имаше дървена хижа и голям камион, паркиран до нея. Прозорците на хижата светеха и вътре се виждаха движещи се силуети. От предната врата излизаха кабели и изчезваха в тревата.
Той подкара право към хижата и включи пътния компютър на джипа.
Един мъж с автомат излезе от хижата. От дулото изригна пламък и предното стъкло на джипа се пръсна. Санжонг отвори вратата и изскочи навън — държеше пушката далеч от тялото си, — падна и се претърколи в тревата.
Джипът се блъсна в хижата. Вдигна се пушек, чуха се крясъци. Санжонг беше само на двайсетина метра оттам. Зачака. След миг мъжът с автомата се показа иззад джипа. Викаше възбудено.
Санжонг стреля и мъжът падна.
Санжонг чакаше. Втори мъж излезе и закрещя нещо. Видя падналия, отскочи и приклекна зад предната броня на джипа. Наведе се напред и извика на другаря си.
Санжонг стреля и по него. Мъжът изчезна, но Санжонг не беше сигурен дали го е улучил.
Вече трябваше да смени позицията си. Дъждът беше свел тревата и тя не можеше да му осигури достатъчно прикритие. Претърколи се бързо и запълзя предпазливо напред; опитваше се да види какво става в хижата. Само че колата беше смазала предната врата и светлината вътре беше угаснала. Сигурен беше, че в хижата има още хора, но в момента не виждаше никого. Виковете бяха спрели. Чуваше се само грохотът на гръмотевиците и плисъкът на дъжда.