Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Сериозно?
— Откъде ги взехме?
— Получих ги с Федерал Експрес от Вашингтон.
— Пакетът лично ли ти беше доставен?
— Не. Доставили са го в мотела. Собственикът ми го даде, когато се настаних… Но кутията беше запечатана.
— Изхвърли я — каза Кенър.
— Тук няма покритие на мобилните. Няма как да поддържаме връзка…
И нищо повече. Само статичен шум.
— Питър.
Никакъв отговор. Само тишина. Дори и статичен шум нямаше.
— Питър. Отговори ми. Питър. Чуваш ли ме?
Нищо. Мълчание.
Кенър изчака няколко секунди. Евънс не отговаряше.
Първите капки дъжд нашариха предното стъкло на Кенър. Той свали прозореца и изхвърли радиостанцията.
Но беше се отдалечил и стотина метра, когато зад него удари мълния.
Определено беше заради радиостанциите.
Някой се беше добрал до тях. Във Вашингтон? Или в Аризона? Можеше само да гадае, а и в момента това нямаше значение. Грижливо координираният им план вече беше неизпълним. Ситуацията изведнъж беше станала крайно опасна. Бяха планирали да ударят трите ракетни реда едновременно. Сега това нямаше как да стане. Разбира се, той все още можеше да свърши своята част от работата. Ако Санжонг беше жив, също би могъл да стигне до втората паяжина, но атаката им нямаше да е координирана. Ако един от двамата закъснееше, екипът при втората паяжина щеше да бъде предупреден по радиото и щеше да чака в засада. В това Кенър изобщо не се съмняваше.
А Сара и Евънс бяха или мъртви, или извън строя. Колата им беше повредена. Със сигурност нямаше да стигнат до третата паяжина.
Така. Значи една обезвредена паяжина. Може би две.
Щеше ли да е достатъчно?
Може би.
Погледна пътя напред — бледа ивица под тъмните небеса. Не се питаше дали приятелите му са живи, или не. Може би и тримата бяха мъртви. Но ако той не спреше бурята, стотици щяха да загинат. Деца, цели семейства. Хартиени чинии за пикник щяха да се белеят в калта, докато спасителите изравят телата.
Трябваше да намери начин да я спре.
Караше напред, в бурята.
МАККИНЛИ
Понеделник, 11 октомври
11:29
— Мамо! Мамо! Брад ме удари! Мамо! Скарай му се!
— Хайде стига, деца…
— Брадли? Колко пъти трябва да ти казвам? Остави сестра си на мира!
Рейнджърът от аризонския пътен патрул Мигел Родригес стоеше до колата си и държеше под око пикника, който беше в разгара си. Вече беше единайсет и половина и децата започваха да огладняват. Започваха да се бият. Из целия парк барбекютата работеха на пълна пара, дим се издигаше към смрачаващото се небе. Някои от родителите попоглеждаха притеснено нагоре, но никой не се канеше да си тръгва. А и тук още не валеше, макар че откъм север долиташе грохот на гръмотевици.
Родригес погледна рупора на седалката на колата. Вече половин час чакаше агент Кенър да се обади по радиостанцията и да му каже да опразни парка.
Само че той още не се беше обадил.
А му беше дал изрични указания. Да не се извеждат хората от парк Маккинли, преди да му е дал знак.
Рейнджър Родригес не разбираше защо трябва да чака, но Кенър беше настоял. Казал бе, че е въпрос на национална сигурност. Родригес и това не разбираше. Как може един нищо и никакъв пикник в парка да е въпрос на национална сигурност?
Но беше получил заповед. Така че продължи да чака, нетърпелив и притеснен, като току поглеждаше небето. Дори когато по радиото съобщиха, че се очаква порой в източните окръзи от Кайента до Ту Ганс и Камп Пейсън — район, в който попадаше и Маккинли — Родригес продължи да чака.
Нямаше как да знае, че обаждането, което очаква, никога няма да дойде.
ОРОРАВИЛ
Понеделник, 11 октомври
11:40
Питър Евънс си даваше сметка, че се е спасил единствено благодарение на лекия гъдел, който беше усетил, докато държеше радиостанцията в потната си ръка. Малко преди това беше стигнал до извода, че нещо кара светкавиците да ги следват навсякъде. Нищо не разбираше от наука, но все пак съобрази, че трябва да е нещо метално или електронно. Докато говореше с Кенър, беше усетил лек гъдел от устройството — и импулсивно го беше метнал в другия край на стаята. Радиото падна върху нещо като голямо менгеме, метално, приличаше на капан за мечки.
Светкавицата се стовари само миг по-късно, нажежена до бяло и ревяща, и Евънс се хвърли по очи върху мъртвата Сара. Докато ушите му звънтяха от грохота, за миг му се стори, че долавя в тялото под себе си някакво движение.
Побърза да се изправи и се закашля. Стаята беше пълна с дим. Отсрещната стена гореше, пламъците още бяха малки, но вече я облизваха. Погледна Сара. Беше синя и студена. Нямаше съмнение, че е мъртва. Сигурно си бе въобразил онова помръдване, но…