Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Могат — каза Сара.
— Но как? — възкликна Евънс. — Как могат да го направят?
— По-голямата част от изследването е поверителна.
— Тогава как са се добрали до него?
— Добър въпрос — каза Кенър. — На който бихме искали да знаем отговора. Работата е там, че според нас ракетните редове са замислени с цел да предизвикат силни бури или да усилят ефекта на съществуващи такива.
— По какъв начин?
— Предизвикват промяна в електрическия потенциал на инфракумулативната зона.
— Радвам се, че попитах — каза Евънс. — Стана ми съвсем ясно.
— Нямаме информация за подробностите — каза Кенър, — макар да съм сигурен, че скоро ще узнаем достатъчно.
— Най-силното доказателство — каза Санжонг — идва от модела на парковите резервации. Онези типове са се погрижили хиляди хора да излязат на пикник, като групите са разпръснати на огромна площ — три щата, по-точно. Което означава, че най-вероятно в последния момент ще решат къде да действат, според реалните метеорологични условия.
— Как да действат? — попита Евънс. — Какво смятат да направят?
Никой не каза нищо.
Евънс ги изгледа поред.
— Кажете де!
— Едно нещо знаем — каза Кенър. — Искат да бъде документирано. Защото на училищните пикници и служебните екскурзии друго може и да няма, но камерите са в изобилие. Както и фотоапаратите.
— А после ще се стекат и телевизионните екипи, разбира се — каза Санжонг.
— Така ли? Защо?
— Защото кръвта привлича камерите — изсумтя Кенър.
— Искаш да кажеш, че ще предизвикат нещо, което да вземе и човешки жертви?
— Според мен е ясно, че ще се опитат — каза Кенър.
След час всички седяха на твърдите мотелски легла и чакаха Санжонг да включи един преносим DVD плейър към телевизора в стаята. Бяха в евтина стая в Шошон, Аризона, на трийсет километра северно от Флагстаф.
На екрана отново се появиха Хенли и Дрейк.
— Това вече съм го чувал — казваше Дрейк. Изглеждаше недоволен. — И съветът ти не струваше пет пари.
— Мисли структурно — каза Хенли. Беше вперил поглед в тавана Еж събрал пръсти.
— Какво означава това, по дяволите? — сопна му се Дрейк.
— Мисли структурно, Николас. Помисли за това как функционира информацията. Какво поддържа и какво я поддържа.
— Това са пиарски простотии.
— Николас — остро каза Хенли. — Опитвам се да ти помогна.
— Извинявай. — Дрейк погледна виновно като смъмрено дете, Дори понаведе глава.
Загледан в екрана, Евънс каза:
— Не ви ли се струва, че Хенли ръководи парада?
— Открай време е така — каза Кенър. — Ти не знаеше ли?
На екрана Хенли тъкмо казваше:
— Нека ти обясня как ще решиш проблема си. Решението е просто. Ти вече ми каза, че глобалното затопляне е незадоволително, защото застудее ли, хората забравят за него.
— Да, казах ти…
— Така че трябва да направим следното — да структурираме информацията така, че каквото и да е времето, винаги да потвърждава твоето послание. Това е и смисълът в изместването на фокуса върху резките климатични промени. Позволява ти да използваш всичко, което се случва. Винаги ще има наводнения, снежни бури, циклони и урагани. Тези събития винаги ще се появяват по телевизията и на първите страници на вестниците. И във всеки отделен случай ти можеш да твърдиш, че случилото се е пример за рязка климатична промяна, породена от глобалното затопляне. И всеки път посланието ти ще звучи все по-убедително. Все по-неотложно.
— Не знам — със съмнение каза Дрейк. — Това не е нещо ново, опитвахме го през последните две години.
— Да, на неорганизиран, индивидуален принцип. По някой и друг политик, който вдига шум около някоя и друга буря или наводнение. Клинтън го направи, Гор го направи, онзи ужасен министър на науката в Англия го направи. Само че аз не ти говоря за единични политици, Николас. Говоря ти за организирана кампания в световен мащаб, която да внуши на хората, че глобалното затопляне е отговорно за всяко причинено от времето бедствие.
Дрейк клатеше глава.
— Знаеш колко много са изследванията, които показват, че няма нарастване в процента на бедствията от такъв характер.
— Стига вече — изсумтя Хенли. — Дезинформация от скептици.
— Трудно ще пробутаме такова нещо. Има твърде много изследвания…
— Какви ги говориш, Николас? Ще се продаде като топъл хляб. Хората вече вярват, че индустрията стои зад всяко противоположно мнение. — Той въздъхна. — Във всеки случай, аз ти обещавам, че скоро ще има повече компютърни модели, показващи категорично нарастване на екстремните метеорологични явления. Учените ще застанат зад нас и ще ни предоставят данните, от които се нуждаем. Знаеш го.