Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

За съжаление, първото нещо, което направихте Вие, г-н Директор, когато Ви уведомих писмено, че нашето отделение, в сегашното му състояние, не отговаря на световните изисквания за лечение на чуждестранни пациенти, беше да ме извикате на разговор в луксозния си кабинет и да поискате от мен „писменни обяснения във връзка със становището [ми] относно диализирането на чуждестранни граждани“, и вместо да обещаете, че ще назначите незабавна проверка по изнесените данни, вие ме заплашихте с дисциплинарно наказание. Обвинихте ме също така, че се грижа само за чуждите граждани и казахте, че не бива да се прави разлика между български и чужди пациенти. Напълно съм съгласна с Вас — не бива да се прави разлика. Затова продължавам да твърдя, че отделението ни не отговаря на световните изисквания за лечение на чуждестранни пациенти, с тази поправка само, че щом не отговаря на изискванията за лечение на чуждестранни пациенти, то не отговаря и на изискванията за лечение на български пациенти. Въпросът е не само медицински, той касае, както Ви информирах в разговора ни, още финансови и документни нарушения. Но преди всичко това е морален въпрос. Нашите пациенти наблюдават как всичко се прави за чужденците — график се нарушава, апарати се местят от една зала в друга, бели колосани чаршафи се застилат, стерилни компреси се нагъват с чифт ръкавици във всеки от тях и марли. Марли! Попитайте само нашите пациенти откога не са виждали марли за обтриване със спирт преди убождане и за притискане на пункционните места след изключване. МОЛЯ ВИ, НАПРАВЕТЕ НЕЩО ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ОБСЛУЖВАНЕТО НА БОЛНИТЕ В НАШЕТО ОТДЕЛЕНИЕ — КАКТО ЗА СНАБДЯВАНЕ С КОНСУМАТИВИ, ТАКА И ЗА РЕДОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БОЛНИТЕ И ПЕРСОНАЛА. Това е моето писмено становище.