Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Позволявате си твърде много, Хавиланд — каза Кетрин ледено. В гласа й нямаше и капка колебание.
— Що се отнася до вас, мисис Стейпълс, все още не съм си позволил достатъчно. Силно компрометирахте член на американската легация. Заехте се с изнудване, което беше в невероятен ущърб на моето правителство.
— Не можете да докажете нищо. Нямате доказателства.
— Няма нужда да го правя. Точно в седем часа снощи младият човек дойде с колата си дотук и ни разказа всичко. Гнусен малък предател, нали?
— Проклет глупак! Той не е виновен в нищо, но вие сте виновни! И след като употребихте думата „гнусен“, искам да ви кажа, че нищо в неговите действия не може да се сравни с мръсотиите, които вършите вие. — Без да изостава от словесния си ритъм, Кетрин се обърна към заместник-секретаря. — Предполагам, че това тук е лъжецът Макалистър.
— Ужасно сте отегчителна — каза заместник-секретарят.
— А вие сте един безпринципен лакей, който върши мръсната работа на други. Зная всичко и трябва да ви призная, че съм отвратена! Но пъкленият ви план беше замислен — Кетрин рязко обърна глава към Хавиланд — от този велик експерт. Кой ви даде правото да се правите на Господ? Питам ви всички! Знаете ли какво причинихте на онези двама души? Знаете ли какво сте поискали от тях?
— Знаем — каза просто посланикът. — Аз знам.
— Тя знае също, независимо от факта, че накрая не ми достигна смелостта да го потвърдя. Вие, Макалистър! Когато научих, че сте тук, не бях сигурна, че тя ще го понесе. Но аз ще й кажа всичко за вас и лъжите ви! Жена на тайпан убита в Макао — ах, каква симетрия има във всичко, какво извинение да отвлечеш жената на друг! Лъжи! Имам своите източници и със сигурност зная, че такова нещо не се е случвало! И нека да се разберем. Ще я заведа в консулството и там ще бъде под пълната протекция на моето правителство. И ако бях на ваше място, Хавиланд, щях да бъда много внимателна при използването на всякакви незаконни действия. Вие и вашите мерзавци сте излъгали и манипулирали канадска гражданка, като сте я подмамили да участва в опасна за живота операция, каквито и причини да стоят зад това. Вашата арогантност е просто невероятна! Но ви уверявам, че ще сложа край на всичко. Независимо дали това ще се хареса на моето правителство или не, ще дам пълна гласност на всички ваши действия. Не сте по-различни от варварите в КГБ. Е, великият американски бог на секретните операции ще претърпи жестоко поражение! Не мога да ви понасям! Светът не може да ви гледа!
— Слушайте какво! — извика посланикът, изгубил всякакъв контрол. — Заплашвайте колкото искате, но първо ще ме изслушате! И ако след като чуете това, което имам да ви кажа, все още желаете да обявите война, обявете я веднага! Както се казваше в една песен, моите дни си отиват, но не и тези на милиони други същества! Искам да направя всичко, за да удължа техния живот. Но ако не сте съгласна, обявете вашата война веднага! И Бог ми е свидетел, цял живот ще носите всички последствия от това!
19.
Приведен напред в стола си, Борн щракна спусъка на пистолета, издърпа ударника в крайно задно положение и огледа цевта на оръжието на светлината на настолната лампа. Упражнението беше безсмислено; цевта беше безупречно чиста. През последните четири часа беше почистил оръжието на Д’Анжу три пъти, като всеки път го разглобяваше и слагаше по малко масло на всеки механизъм, докато тъмният метал заблестя. Заниманието правеше чакането по-поносимо. Той прегледа оръжейния арсенал на Д’Анжу, състоящ се от всякакъв вид оръжия и експлозиви, но тъй като повечето от тях бяха затворени в запечатани кутии против евентуална кражба, ги изостави и концентрира вниманието си върху неговия пистолет.
Борн погледна часовника си. Часът беше пет и следобедното слънце бавно слизаше към хоризонта. Д’Анжу се беше обадил по обяд от Хонконг. Беше отишъл до полуострова, взел със себе си ключа от стаята на Борн и след това стегнал куфара си за обратния път. Щеше да вземе ферибота обратно за Макао в един часа на обяд. Къде се губеше той? Пътуването не отнемаше повече от час, а от пристанището дотук бяха точно двайсет минути с такси. Но често действията на Еко бяха непредсказуеми. Той го беше доказал още в Париж. И все пак, ако не се върнеше до два часа, значи беше мъртъв. А това беше крайно неприемливо за Борн. Д’Анжу можеше да свърши нещо, което Джейсън искаше да направи сам, но не се осмеляваше да рискува за него живота на Мари. Достатъчен му беше само рискът, че следата на убиеца имитатор го доведе до Макао, но докато стоеше настрана от хотел „Лисабон“, поне можеше да се доверява на инстинктите си. Трябваше да не се показва; хората там го търсеха, търсеха дори лице, имащо някаква далечна прилика с неговото, търсеха човек със същия ръст, стойка или тен. Някой, задаващ въпроси в хотел „Лисабон“.