Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Сега попълва квитанцията. Мислиш ли, че ще види това?
— Той не ме притеснява. В момента се обучава за тази работа и ще приеме всичко, което му кажа. Но с другия нещата не стоят така. От доста време иска да вземе моята работа. Почакай тук.
Тенг се запъти към рецепцията, докато служителят там хвърляше притеснени погледи наоколо, държейки в ръка готовата квитанция на Кетрин. Ли Тенг я взе и я сложи в джоба си.
— Това не е необходимо вече — каза той. — Нашата клиентка си промени решението. Във фоайето срещна свой приятел, който ще я закара.
— О, така ли? Тогава трябва да кажа на колегата да не се притеснява. В момента прави справка в банката. Не бях сигурен по въпроса и той…
Тенг махна в знак, че е разбрал и отиде до другия служител.
— Можете да ми дадете картата и забравете за разговора. Тази вечер всички жени ми лазят по нервите. Тази е намерила друг начин на придвижване.
— Разбира се, мистър Тенг — отговори му угоднически служителят. Той подаде кредитната карта, бързо се извини на телефонния оператор и затвори телефона.
— Лош ден — сви рамене Тенг и се отправи към претъпканото фоайе. Приближи се до Кетрин и извади тесте сгънати банкноти.
— Ако не ти достигат пари, вземи тези. Не използвай кредитната карта.
— Имам, но у себе си обикновено не нося толкова. Едно от неписаните правила.
— Разумно правило — кимна Тенг.
Стейпълс взе парите от ръката на Тенг и го погледна.
— Искаш ли обяснение?
— Не е нужно, Кетрин. Каквото и да казват в Четвърти участък, зная, че си добра жена, а ако не си и избягаш с парите ми, бъди сигурна, че пак няма да умра от глад.
— Никъде няма да избягам, Тенг.
— Но няма и да ходиш пеша. Един от шофьорите ми дължи услуга и в момента е в гаража. Ще те закара до колата ти на Бонъм Странд. Ела, ще те заведа при него.
— С мен има и една жена. Трябва да я изкарам от Хонконг. Чака ме в тоалетната.
— Аз съм тук, в коридора. Побързай.
— Понякога мисля, че времето минава по-бързо, когато човек е затрупан с проблеми — обърна се по-възрастният служител на рецепцията към своя млад колега, като безцеремонно взе половинката страница с компютърна разпечатка и я сложи в джоба си.
— Ако сте прав, за мистър Тенг са минали само петнайсет минути, откакто застъпихме на смяна преди два часа. Той е доста добър, нали?
— Неговата плешивост помага за това впечатление. Хората го обявяват за мъдрец дори когато в думите му няма и сянка от мъдрост.
— Все пак има подход с хората. Бих желал някой ден да съм като него.
— Оплешивей тогава — отвърна вторият служител. — Сега, докато никой не ни притеснява, трябва да отида до тоалетната. Между другото, ако ми се наложи да използвам агенция за автомобили под наем, която работи по това време, фирмата беше „Ейпекс“ на Бонъм Странд, нали?
— О, да.
— Много мило от твоя страна.
— Просто прегледах списъка на агенциите. Тази беше почти към края.
— Някои от нас не биха изгубили толкова време. Това е похвално за теб.
— Много сте любезен с един млад и неопитен работник.
— Желая ти голям успех. Винаги помни това.
Възрастният служител се отдалечи от банката и предпазливо надзърна зад палмовите дръвчета в ъгъла на фоайето. Видя нощния портиер, застанал в началото на коридора; това беше достатъчно. Той очакваше жената. Служителят се обърна и се качи по стълбищата, водещи към магазините на втория етаж. Влезе в първия бутик.
— По служебен въпрос — каза той на отегчената продавачка и грабна телефона, закачен на стената зад щанд с блестящи скъпоценни камъни. Избра номера.
— Четвърти полицейски участък.
— Вашите директиви, сър, засягащи канадката мисис Стейпълс…
— Имате ли някаква информация?
— Мисля, че да, сър, но ми е малко неудобно да ви я предам.
— Какво? Та това е извънреден случай, въпрос, отнасящ се до правителството!
— Разберете, че моят служебен пост не е висок, а е твърде възможно нощният портиер да е забравил за вашите директиви. Той е много зает човек.
— Какво се опитвате да ми кажете?
— Ами дочух как една жена, която напълно отговаряше на описанието, искаше да се свърже с въпросния портиер. Но ще изпадна в ужасно положение, ако се разбере, че съм ви се обаждал.
— Анонимността ви ще бъде запазена. Каква е информацията?
— Ами, сър, дочух че… — Като излагаше предпазливо фактите, първият помощник-портиер обърна ситуацията изцяло в своя полза и във вреда на своя началник Ли Тенг. Последните му твърдения все пак бяха недвусмислени.
— Става въпрос за агенция „Ейпекс“, намираща се на източния край на улица Бонъм Странд. Предлагам ви да побързате, тъй като тя в момента е на път за там.