Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Уличното движение в ранната вечер беше по-спокойно от върховите моменти през деня и все пак беше натоварено. Това стана причина Кетрин и Мари да се спогледат с тревога на задната седалка на хотелската лимузина; шофьорът, вместо да увеличи скоростта, когато пред тях се появяваше празно пространство, отби огромния автомобил встрани и спря до тротоара на улица Бонъм Странд. Никъде наоколо не се забелязваше знак, съобщаващ за автомобили под наем.
— Защо спряхме? — попита рязко Стейпълс.
— Спазвам инструкциите на мистър Тенг, мисис — отговори шофьорът, като се обърна назад. — Ще заключа колата и ще пусна алармата за всеки случай.
— Това е наистина утешително, но все пак бих искала да зная защо не ни закарахте до колата.
— Аз ще я докарам сам, мисис…
— Моля?
— Инструкции на мистър Тенг. Държеше изключително на това и каза, че ще се обади в агенцията, за да го уточни. Тя се намира на съседната улица. Ще се върна след малко. — Шофьорът свали шапката и сакото си, включи алармата и излезе от колата.
— Нищо не разбирам от цялата работа — каза Мари и като извади салфетки, взети от тоалетната на хотела, ги притисна към стъпалото на крака си. — Доверяваш ли се на този Тенг?
— Да — отговори Кетрин. Лицето й изразяваше обърканост. — Но не мога да разбера нищо. Очевидно той е свръхпредпазлив и аз не мога да си обясня причините. Както ти казах в хотела, на съобщението за мен пишеше „Правителствен контрол“. В Хонконг с тези думи не се шегуват. Но какво, по дяволите, е намислил той? И защо?
— Ясно е, че не мога да ти отговоря — каза Мари. — Но мога да споделя с теб свое наблюдение.
— И какво е то?
— Направи ми впечатление начинът, по който те гледаше. Не зная дали си го забелязала.
— Какво?
— Бих казала, че много те харесва.
— Харесва… мен?
— Един от начините да се изрази това. Но има и по-силен начин.
Стейпълс се обърна и погледна през прозореца.
— О, Боже! — прошепна тя.
— Какво има?
— Малко по-рано в хотела си мислех за Оуън. Не съм способна да анализирам причините за това, само си спомням, че всичко тръгна от една жена, загърната в шал от чинчила.
— Оуън?
— Бившият ми съпруг.
— Оуън Стейпълс? Банкерът Оуън Стейпълс?
— Да, това е моето момче — беше моето момче.
— Никога не си ми казвала, че си била женена за Оуън Стейпълс.
— Никога не си ме питала, скъпа.
— Но и не бих могла, Кетрин.
— Така е — съгласи се Стейпълс и поклати глава. — Просто се сетих за деня, в който аз и Оуън се срещнахме в Торонто преди няколко години. Седнахме в клуб „Мейфеър“ и тогава научих за него неща, каквито и през ум не ми бяха минавали. Бях истински щастлива за него, въпреки че копелето почти ме разплака.
— Кетрин, за Бога, какво общо има всичко това с настоящия момент?
— Има общо с Тенг. С него също бяхме седнали една вечер, не в „Мандарин“, разбира се, а в кафене на пристанището на Кулон. Тогава той ми каза, че няма да е добре за мен, ако ни видят заедно на острова.
— И защо?
— Това попитах и аз. Разбираш ли, тогава той ме закриляше точно както сега. Може би съм го разбрала погрешно. Предполагах, че просто търси някакъв допълнителен доход, но явно съм била на много грешен път.
— Защо мислиш така?
— Онази вечер той каза нещо странно. Каза, че би искал различията между хората да не са толкова очевидни и ако ги има, да не са толкова смущаващи за другите. Естествено, приех тази баналност като аматьорски опит в… държавническото изкуство, както би се изразил съпругът ми. Може би е било нещо друго.
Мари се засмя тихо и очите им се срещнаха.
— Скъпа, скъпа Кетрин. Мъжът е влюбен в теб.
— Господи, нямам нужда от това!
Лин Уенцзу седеше на предната седалка на Втора кола, вперил поглед към входа на агенция „Ейпекс“ на улица Бонъм Странд. Всичко беше наред, само след броени минути двете жени щяха да бъдат заловени. Един от хората му беше влязъл да говори с диспечера. Агентът беше показал служебната си карта и уплашеният служител веднага предоставил списъка на резервациите за същата вечер. Наистина имаше запазена кола за мисис Кетрин Стейпълс, но впоследствие резервацията е била анулирана и въпросната кола записана на друго име — име на шофьор от хотела. След като Кетрин Стейпълс нямало да наеме колата, диспечерът не виждал причина да се обажда в Четвърти участък. Разбира се, колата би могла да бъде взета от друг, тъй като беше запазена от хотела.
Всичко е наред, помисли си Лин. Във „Виктория Пийк“ щяха да почувстват огромно облекчение в момента, когато новините му стигнеха до стерилната къща. Майорът знаеше какво точно ще каже: жените са заловени — жената е заловена.