Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Глава 24
Понеделник, 21 февруари 1966 г.
Последствията от затоплянето отвориха много работа на Кармайн и той успя да се види с госпожа Елиза Смит чак седмица, след като Дездемона му я препоръча. Освен това, дори животът му да зависеше от това, не можеше да разбере как госпожа Смит може да му помогне в разследването. Особено сега, когато тръгна слух, че професорът няма да се върне в „Хъг“.
Температурите се вдигнаха и вятърът най-накрая реши да утихне. От мразовито времето се превърна в идеално за демонстрации — хладно, но не неприятно. Стопи се и ледът, който замразяваше расовите напрежения и навсякъде избухна насилие.
Мохамед ел Неср строго забрани бунтовете в Холоуман, защото те не бяха част от плана му на този етап от развитието му, когато се страхуваше от арести и заповеди за обиск. За разлика от групичките недоволни чернокожи, които създаваха проблеми, „Черната бригада“ и нейният лидер разполагаха с невероятен арсенал от оръжия, а не просто с пушки и пистолети, купени спорадично от оръжейните магазини или завлечени от нечий дом. А сега не беше времето този арсенал да се разкрива. Но въпреки това Мохамед усилено организираше демонстрации. Не бе ясно на каква численост се е надявал, но събра достатъчно хора да викат и вдигат във въздуха свити юмруци пред общината, областната административна сграда, администрацията на „Чъб“, гарата, автогарата, официалната резиденция на М.М. и, разбира се, пред „Хъг“. Всички плакати бяха посветени на Чудовището от Кънетикът, неговата неприкосновеност и расизма при избора на жертви.
— В края на краищата — каза развълнуван Уесли-Али на Мохамед — искаме да подчертаем расовата дискриминация. Младите момичета на белия човек са в безопасност, но другите не са, а този факт не може да се оспори дори в абаносовата кула на губернатора. Всеки индустриален град в Кънетикът има поне осемдесет процента чернокожо население, а това ни дава предимство.
Мохамед ел Неср приличаше на орел, каквото значеше и името му — горд, с голям нос, впечатляващо висок и добре сложен. Късо подстриганата му коса беше скрита под шапка, чийто дизайн сам бе измислил. Приличаше малко на тюрбан, но отгоре беше плоска. Отначало носеше брада, после реши, че крие прекалено много от лицето му и пред камерите изглежда грозен и жесток като животно. Белият юмрук на черното му кожено яке беше избродиран, а не отпечатан с боя. Носеше военни панталони и имаше походка на бивш военен, какъвто и беше. Под името Питър Канбера се издигна до полковник в американската армия. Наистина беше орел. И то с две дипломи по право.
Щабквартирата му на Петнайсета улица №18 не беше пълна с матраци, а с книги, които той четеше ненаситно. Бяха юридически, за политика и история. Усилено изучаваше Корана и се смяташе за лидер. Но все още се опитваше да намери пътя, по който да извърши своята революция. Може в големите градове чернокожите да са мнозинство, но белият човек все още притежаваше цялата нация, която в по-голямата си част не се състоеше от граждани. Отначало се зае да привлича към своята „Черна бригада“ чернокожи военнослужещи, които бяха мнозинство в армията, но разбра, че много малко от тях имат желание да го последват, независимо какво си мислеха за белия човек. Когато го уволниха с почести, той се засели в Холоуман, защото смяташе, че един малък град е най-доброто място за ухажване на неспокойните чернокожи маси от гетата. Че камъкът, който ще хвърли в спокойното езеро Холоуман, ще направи вълни, които ще се разпрострат и в по-големи градове. Беше прекрасен оратор и често получаваше покани да държи речи на митинги в Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис. Но местните лидери винаги са ревниви към последователите си и не вземаха на сериозно Мохамед ел Неср. На петдесет и две години знаеше, че няма пари и национална организация, за да сплоти хората си така, както имаха нужда. Но чернокожите отказваха да ги води там, където той искаше, предпочитаха Мартин Лутър Кинг, който беше пацифист и християнин.
А ето сега този кльощав голтак от Луизиана му дава съвети. Как бе допуснал това да се случи?
— Мислих доста — каза Уесли-Али — за това, което каза преди два месеца, спомняш ли си? Каза, че движението ни се нуждае от мъченик. Е, работя по въпроса.
— Добре, Али, работи, човече. А междувременно се върни към основната си задача — „Хъг“. И на Единайсета улица.