Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Информацията от „Тинкър бел“ ще помогне ли? — попита Силвестри.
— Сега не, едва когато има процес.
— Но първо трябва да намерите Призраците — каза Марсиано. — Коя мислиш, че е бабата, Кармайн?
— Единият от Призраците.
— Но ти каза, че това не са престъпления, извършени от жени.
— И още го твърдя, Дани. Но е много по-лесно един мъж да се маскира като възрастна жена, отколкото като млада. Тогава грубата кожа и бръчките нямат значение.
— Реквизитът ми хареса — отбеляза сухо Силвестри. — Самурено палто, шофьор и лимузина. Можем ли да се опитаме да намерим лимузината?
— Утре ще натоваря Кори с това, Джон, но не храня големи надежди. Предполагам, че шофьорът е бил другият Призрак. Странно, госпожа Добчик си спомняше всяка подробност за бабата, чак до бифокалните очила, но нищо за шофьора, освен че носел черен костюм, шапка и кожени ръкавици.
— Защо, логично е — каза Патрик. — Твоята госпожа Добчик е в бизнеса с дрехи. Всеки ден обслужва богати жени, но никога мъже наемни работници. Жените складират в паметта си и познават всеки вид кожа и всяка марка френски чанти и обувки. Обзалагам се, че бабата не е свалила и за секунда ръкавиците си, дори когато е броила стотачките от пачката.
— Прав си, Патси. Била е през цялото време с ръкавици.
Силвестри изсумтя.
— Значи пак не се приближаваме до Призраците.
— От една страна — да, Джон, но имаме напредък. Тъй като не оставят следи и никой не може да ни даде описание, търсим игла в купа сено. Колко хора живеят в Кънетикът — три милиона? Малък щат, няма големи градове, само дузина по-малки и стотина съвсем малки. Е, това е нашата купа сено. Като започнах разследването, не след дълго осъзнах, че търсенето на иглата не е правилния подход. Роклите от „Тинкър бел“ на пръв поглед са още една задънена улица, но аз не мисля така. Те са още една улика, нов пирон в ковчега. Всичко, което ни носи информация за Призраците, ни приближава към тях. Засега имаме пъзел на ясно, синьо небе, но роклите от „Тинкър Бел“ са парченце от него. Пъзелът расте.
Кармайн се облегна, твърдо стоящ зад идеята си.
— Първо, Призрака се превърна в два Призрака. Второ, двата Призрака са близки като братя. Не знам какъв е цветът на кожата им, в колективното си съзнание те виждат лице. Лице преди всичко. И то такова, каквото не се среща при белите момичета и е много рядко сред цветнокожите. Призраците работят като екип в истинския смисъл на думата — всеки си има своите задачи и области на компетентност. Вероятно се отнася и до това, което правят с жертвите си, след като ги отвлекат. Изнасилването ги възбужда, но жертвата трябва да е девствена във всеки един смисъл на тази дума — те не се интересуват от мръсници с химени. Може би единият Призрак я целува за първи път, другият я дефлорира. Виждам ги как си разпределят задачите — ти правиш това, аз онова. Не знам кой точно я убива, но предполагам, че по-покорният от двамата го прави. Той също така почиства. Единствената причина, поради която пазят главите, са лицата. Което значи, че когато ги намерим, ще намерим и всички глави, чак до тази на Розита Есперанца. Когато деянията им не са били известни на полицията, те са се опиянявали да отвличат посред бял ден, но от Франсин Мърей нататък са се отказали. Започвам да си мисля, че са се ориентирали към нощните отвличания заради полицията, а не защото са измислили съзнателно нов план. Просто нощните отвличания не са толкова рисковани.
Патрик седеше присвил очи, все едно се съсредоточаваше върху нещо много дребно.
— Лицето — каза той. — За първи път те чувам да се откажеш от всички други критерии, Кармайн. Какво те кара да мислиш, че само лицето ги интересува? Защо се отказа от цвета на кожата, вярата, расата, височината, невинността?
— О, Патси, знаеш колко пъти съм се фиксирал върху всичките по отделно и заедно, но накрая реших да се съсредоточа върху лицето. Хрумна ми изведнъж, докато си карах колата. Ей така — бум! — И той сви юмрук. — Маргрета Бюли ме наведе на тази мисъл. Моята черна перла сред толкова матови. Какво общо имаше тя с другите момичета? И отговорът беше — лицето. Нищо друго, освен лицето. Черта по черта, тя е същата като останалите. Заблудих се от различията, и то толкова, че пропуснах приликата — лицето.