Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Значи Хамли нападаха замъка на граф Бартоломю. Но защо?
Всички слуги и деца се бяха скупчили уплашени в другия край на залата. Убиваха само въоръжени мъже. Том огледа лицата на пленниците и за огромно облекчение видя сред тях Алфред, Марта, Елън и Джак, плътно един до друг и разтреперани от ужас, но иначе живи и явно невредими.
Преди да успее да тръгне към тях, при входа започна бой. Граф Бартоломю и двама от рицарите му нахлуха вътре и бяха спрени от застаналите в засада войници на Хамли. Един от мъжете на графа бе посечен мигновено, но другият защити господаря си с вдигнатата си сабя. Още няколко от хората на Бартоломю нахлуха отвън и започна отчаяна ръкопашна схватка с ножове и юмруци, тъй като нямаше място за вадене на дълъг меч. За миг изглеждаше, че хората на графа ще надделеят. После някои от тях се обърнаха и започнаха да се отбраняват откъм тила: щурмуващата войска явно бе проникнала в горния двор и сега се изкачваше по стълбището и нападаше цитаделата.
Нечий мощен глас изрева:
— Стой!
Мъжете от двете страни застанаха в отбрана и боят секна.
Същият глас извика:
— Бартоломю от Шайринг, ще се предадеш ли?
Том видя как графът се обърна и погледна през вратата. Рицарите се отдръпнаха встрани, за да не скриват гледката му.
— Хамли — промълви графът невярващо. След това повиши глас и отвърна:
— Ще пощадиш ли семейството и слугите ми?
— Да.
— Ще се закълнеш ли?
— Кълна се в кръста, ако се предадеш.
— Предавам се — заяви Бартоломю.
Отвън се разнесоха ликуващи викове.
Том се обърна. Марта притича през залата към него. Вдигна я и прегърна Елън.
— Спасени сме — промълви Елън със сълзи на очите. — Всички. Спасени сме.
— Спасени — отвърна Том с горчивина. — И отново несретници.
Уилям изведнъж млъкна. Беше синът на лорд Пърси и беше недостойно за него да реве и подвиква като прост наемник. Стегна лицето си в израз на господарско доволство.
Бяха спечелили. Бе осъществил плана, не и без някои пречки, но все пак беше сработил и нападението бе успяло главно благодарение на неговия челен удар. Бе изгубил броя на мъжете, убити или осакатени от него, но самият той беше останал непокътнат. Порази го една мисъл. Твърде много кръв имаше по лицето си за човек, останал невредим. Когато я изтри, появи се нова. Трябваше да е негова. Опипа лицето си, после главата. Част от косата му я нямаше и щом докосна с пръсти черепа, опари го като огън. Не беше носил шлем, защото щеше да изглежда подозрително. Сега, след като разбра, че е ранен, започна да го боли. Все едно. Една рана беше белег за храброст.
Баща му се изкачи по стъпалата и се изправи на прага срещу граф Бартоломю. Бартоломю поднесе меча си с дръжката напред, в жест на капитулация. Пърси го взе и хората му отново завикаха.
Щом шумът заглъхна, Уилям чу как Бартоломю попита:
— Защо направихте това?
— Ти заговорничеше срещу краля — отвърна баща му.
Графът бе стъписан от това, че баща му го знаеше и изумлението се изписа на лицето му. Уилям затаи дъх, зачуден дали Бартоломю, в своето отчаяние от поражението, ще признае заговора пред всички тези хора. Но той се овладя, вдигна рамене и отвърна:
— Ще защитя честта си пред краля, не тук.
Баща му кимна.
— Както желаеш. Кажи на хората си да предадат оръжието си и да напуснат замъка.
Графът промърмори команда на рицарите си и един по един те пристъпиха към Пърси Хамли и пуснаха мечовете си на пода пред него. Уилям наблюдаваше това с наслаждение. „Виж ги всички, колко са унизени сега пред баща ми“, помисли си той с гордост. Баща му говореше на един от своите рицари:
— Хванете конете и ги приберете в конюшнята. Прати няколко души да съберат оръжието от убитите и ранените. — Оръжията и конете на победените принадлежаха по право на победителите, а обезоръжени, хората на графа щяха да се разпръснат. Хората на Хамли също така щяха да опразнят складовете на замъка. Конфискуваните коне щяха да се натоварят със стока и да се откарат в Хамли, селото, от което фамилията им носеше името си. Баща му махна с ръка на друг от рицарите си и се разпореди: — Събери кухненския персонал и ги накарай да приготвят обяд. Останалите слуги пуснете да си ходят.
Мъжете огладняваха след битка. Предстоеше пир. Най-хубавата храна и вино щяха да се изядат и изпият тук, преди войската да си тръгне.
Малко след това рицарите около баща му и Бартоломю се разтвориха, за да сторят място и майка му нахлу вътре.
Изглеждаше много дребна сред всички тези тежки бойци, но когато разви шала, с който бе покрила лицето си, онези, които не бяха я виждали преди, отстъпиха назад стъписани, както правеха хората винаги, щом видеха обезобразяването й.