Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Велика победа — заяви тя доволно.
„Заради моя добър авангарден удар, нали, мамо?“ — искаше му се да извика.
Задържа езика си зад зъбите, но баща му каза вместо него:
— Уилям успя да ни вкара вътре.
Майка му се извърна към него и той зачака нетърпеливо да го поздрави.
— Нима? — каза тя.
— Да. Момчето свърши добра работа.
Майка му кимна.
— Може би.
Сърцето на Уилям се стопли от похвалата й и той се ухили глупаво.
Тя изгледа граф Бартоломю.
— Графът трябва да ми се поклони.
— Не — заяви графът.
— Доведете дъщеря му.
Уилям се озърна. За миг беше забравил за Алиена. Огледа лицата на слугите и децата и я забеляза веднага, застанала с Матю, женствения стюард на замъка. Уилям отиде до нея, хвана я за ръката и я доведе пред майка си. Матю ги последва.
— Отрежете ушите й — заповяда майка му.
Алиена изпищя.
Уилям усети странна възбуда в слабините си.
Бартоломю извърна лице.
— Обещахте ми, че няма да я нараните, ако се предам. Заклехте се.
— И обещанието ни ще бъде изпълнено, колкото и капитулацията ви — каза майка му.
Умно, помисли си Уилям.
Но Бартоломю все още не отстъпваше.
Уилям се зачуди кого ли щяха да изберат да отреже ушите на Алиена. Може би мама щеше да го възложи на него. Представата го възбуди.
— На колене — заповяда майка му на Бартоломю.
Той бавно прегъна коляно и наведе глава.
Уилям изпита смътно разочарование.
Мама повиши глас и се обърна към всички:
— Вижте това! Никога не забравяйте каква съдба очаква всеки, който дръзне да оскърби Хамли! — Огледа всички предизвикателно, а гърдите на Уилям се издуха от гордост. Фамилната чест бе възстановена.
Майка му се обърна, отстъпи назад и баща му пое нещата в ръцете си.
— Отведете го в спалнята му — разпореди се той. — Пазете го добре.
Бартоломю се вдигна на крака.
— Отведи и момичето — каза баща му.
Уилям стисна Алиена под мишницата. Хареса му допирът й. Щеше да я отведе горе в спалнята, а там не се знаеше какво може да стане. Оставеха ли го насаме с нея, щеше да може да й направи каквото си поиска. Можеше да разкъса дрехите й и да види голотата й. Можеше да…
Графът каза:
— Позволете на Матю Стюарда да дойде с нас, за да се грижи за дъщеря ми.
Баща му се озърна към Матю.
— Изглежда съвсем безопасен — каза ухилен. — Добре.
Уилям погледна Алиена в лицето. Все още бе пребледняла, но уплашена беше дори още по-красива. Толкова възбуждащо бе да я види така уязвима. Искаше му се да затисне узрялото й тяло под своето и да види страха на лицето й, докато разтваря насила бедрата й. Неволно доближи лицето си до нейното и й каза тихо:
— Все още искам да се оженя за теб.
Тя се дръпна рязко от него.
— Да се ожениш? — извика с глас, пълен с презрение. — По-скоро ще умра, отколкото да се оженя за теб, омразен, надут жабок!
Всички рицари се усмихнаха широко, а някои от слугите се изкикотиха. Уилям усети как на лицето му изби червенина.
Майка му изведнъж пристъпи напред и зашлеви Алиена през лицето. Бартоломю понечи да я защити, но рицарите го задържаха.
— Млъкни — кресна й майка му. — Не си вече изтънчена лейди. Ти си дъщерята на изменник и скоро ще бъдеш окаяна и гладна. Не си вече достатъчно добра за жена на моя син. Махни се от очите ми и повече да не си казала дума.
Алиена се обърна мълчаливо. Уилям пусна ръката й и тя тръгна след баща си.
Докато я гледаше как се отдалечава, усети как сладкият вкус на възмездието стана горчив в устата му.
Беше истинска героиня, също като принцеса в поема, помисли си Джак. Наблюдаваше я поразен как се изкачва по стълбите с високо вдигната глава. Цялата зала беше затихнала, докато тя се скри от погледа му. Когато си отиде все едно, че угасна светлина. Гледаше зяпнал натам, където тя бе доскоро.
Един от рицарите се приближи и запита:
— Кой е готвачът?
Самият готвач бе твърде уплашен, за да излезе напред, но друг от хората го посочи.
— Ще отидеш да направиш обяд — разпореди се рицарят. — Вземи помощниците си в кухнята. — Готвачът избра няколко души от тълпата. Рицарят повиши глас. — Останалите — напуснете. Махнете се от замъка. Тръгнете си бързо и не взимайте нищо, което не е ваше, ако ви е мил животът. По мечовете си имаме кръв и малко повече няма да личи. Живо!
Всички заситниха към вратата. Майката на Джак го хвана за ръката, а Том стисна ръката на Марта. Алфред се задържа до тях. Бяха облекли наметалата си и нямаха други вещи, освен дрехите по себе си и ножовете си за хранене. С тълпата слязоха по стълбището, преминаха моста, прекосиха долния двор и портала, газейки през съборените крила на портата и напуснаха замъка, без да се спрат. Когато преминаха моста и стъпиха от външната страна на рова, насъбралото се напрежение изплющя като срязана тетива на лък и всички заговориха за преживяното с високи възбудени гласове. Джак слушаше разсеяно, докато вървяха. Всеки си припомняше колко храбри са били. Джак не беше храбър — просто беше избягал.