Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
под тях. Погледна нагоре, сетне зад себе си.
– Стъпалото, на което съм, не пропада докато стоя на него – каза си
Ройс, но достатъчно силно, за да може джуджето да го чуе. – Пада само
щом стъпя на следващото.
– Да, доста находчиво, нали? Както можеш да си представиш, доста
се гордея с работата си. Първоначално я бях замислил като причинител
на смъртта на Ариста. Брага ме нае да изглежда като инцидент. Разнеби-
тена стара кула в кралското жилище се срутва и принцесата е премазана.
За съжаление след бягството на Олрик той промени решението си и на-
реди вместо това да я екзекутират. Помислих си, че никога няма да видя
плодовете на тежкия си труд, но ето те теб. Колко мило от твоя страна.
– Всички капани си имат слабо място – каза Ройс. Той погледна наго-
ре по стълбите и внезапно се усмихна. Прикляквайки, той подскочи нап-
ред не едно, но две стъпала. Средното стъпало се измъкна от мястото си и
полетя надолу, но онова, от което бе скочил, остана. – Без следващо стъ-
пало – забеляза той, – сега то е стабилно, нали?
– Много умно – отвърна джуджето, видимо разочаровано.
Ройс продължи да прескача по две стъпала наведнъж, докато зави
нагоре и се скри от погледа на джуджето. Докато се изкачваше, чу Магнус
да крещи:
– Няма смисъл. Разстоянието на дъното е твърде голямо, за да го
прескочиш. Все още си в капан!
* * *
Ариста бе свита на леглото си, когато чу някой пред вратата. Веро-
ятно бе онова отвратително джудже или самият Брага идваше да я отведе
на делото. Чуваше остъргване и глухи удари. Спомни си твърде късно, че
не е затворила вратата с бижуто си. Отправи се към нея, но преди да я
достигне, вратата се отвори. За нейна изненада, не беше нито Брага, нито
джуджето. Наместо тях на прага стоеше един от крадците от тъмницата.
– Принцесо – с това казаното от Ройс се изчерпи, докато той влизаше
с почтително, макар и кратко кимване в нейна посока. Бързо я подмина, 212
Майкъл Дж. Съливан
изглеждаше, че търси нещо; очите му шареха по стените и тавана на
спалнята й.
– Ти? Какво правиш ти тук? Жив ли е Олрик?
– Нищо му няма – отвърна Ройс, докато се движеше из стаята. Пог-
ледна през прозорците и изследва материята на завесите. – Е, това няма
да свърши работа.
– Защо си тук? Как се озова тук? Видяхте ли Есрахаддон? Какво каза
той на Олрик?
– Сега съм малко зает, Ваше Височество.
– Зает? С какво?
– Спасявам ви, но ще призная, че засега не се справям особено добре
– без да поиска разрешение, той разтвори гардероба и започна да рови из
дрехите. Сетне премина към чекмеджетата на скрина.
– Какво търсиш из дрехите ми?
– Опитвам се да измисля начин да се измъкнем оттук. Подозирам, че
кулата ще се срути след няколко минути и ако скоро не я напуснем, ще
умрем.
– Разбирам – каза простичко тя. – Защо просто не слезем по стълби-
те? – тя се изправи и се промъкна до прага. – Велики Марибор! – изкрещя
при вида на липсващите стъпала.
– Можем да използваме тези, но най-долните шест или седем са из-
чезнали. Твърде е далеч, за да се скочи в коридора. Надявах се евентуално
да скочим през прозореца в рова, но това изглежда като незабавна смърт.
– О – беше всичко, което тя може да каже. Покри устата си с длан, за
да не позволи на зараждащия се писък да излезе. – Прав си. Не се спра-
вяш много добре.
Ройс погледна под леглото й и сетне се изправи.
– Момент, вие сте магьосница, нали? Есрахаддон ви е учил на магии.
Можете ли да ни свалите долу? Да ни повдигнете, превърнете в птици
или нещо подобно?
Ариста се усмихна неловко:
– Така и не успях да науча много от Есрахаддон. И определено не и
автолевитация.
– А можете ли да повдигнете камък или дъска, на която да стъпим?
Тя поклати глава.
– Ами превръщането в пилци?
– Дори и да можех, което не е по силите ми, щяхме да си останем та-
кива, защото нямаше да мога да ни трансформирам обратно.
213
Конспирация за Короната
– Значи магията отпада – каза Ройс и започна да издърпва пухения
дюшек от леглото й, разкривайки въжения матрак отдолу. – Помогнете
ми тогава да развържа леглото ви.
– Въжето не е достатъчно дълго, за да стигне до основата на кулата.
– Не е и необходимо – отвърна той, прекарвайки въжето през дупки-
те в рамката.
Кулата потрепери и от покрива се посипа прах. Ариста задържа дъха