Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
то че държеше невидима чаша с вино. Дългата му черна коса, сред която
се виждаха сребърни жилки, се сипеше до раменете му, а по лицето му
нямаше и следа от изпотяване.
Обратно, Ейдриън действаше тромаво и неуверено. Меленгарският
меч далеч отстъпваше на което и да е от собствените му остриета. Върхът
потрепваше, докато той се опитваше да го държи стабилно с двете си ръ-
це. Отстъпваше назад, стараейки се да поддържа разстояние между два-
мата.
Ерцхерцогът се стрелна отново. Ейдриън парира и сетне се гмурна
покрай него, избягвайки на косъм контраудар, врязал се в стенен свещ-
ник. Възползва се от възможността да се втурне по коридора и да се
вмъкне в параклиса.
– На криеница ли ще си играем сега? – предизвика го Брага.
Брага влезе и бързо пристъпи до олтара, където стоеше Ейдриън. Ко-
гато ерцхерцогът замахна към него, Ейдриън отстъпи, приклекна, за да
избегне помитащ удар, сетне отскочи от разсичане. Атаките на Брага ри-
кошираха в статуите на Новрон и Марибор, отсичайки три божествени
пръста. Сега Ейдриън стоеше пред дървения аналой и очакваше следва-
щата атака на ерцхерцога, като не го изпускаше от очи.
– Толкова поетично от твоя страна да умреш в същата стая като кра-
ля – каза Брага. Замахна отдясно и Ейдриън отрази удара. Брага се завър-
тя на задния си крак и размаха меча си над главата в мощен насочен на-
долу удар. Очаквайки и разчитайки на тази атака, Ейдриън се гмурна и се
плъзна по корем по излъскания мраморен под към вратата на параклиса.
Изправи се на крака и се обърна. Ударът на Брага бе разцепил вер-
тикалния фладер на аналоя. Бе замахнал толкова силно, че мечът се беше
заклещил в дървото и ерцхерцогът се мъчеше да го изтегли. Ейдриън за-
тича към вратата, измъкна се, затвори я и я залости с меча си.
– Това ще те позабави – каза си Ейдриън, спирайки да си поеме дъх.
* * *
216
Майкъл Дж. Съливан
– Малкият червей! – изсъска Ариста през зъби.
Кулата се разклати отново и този път се посипаха по-големи парчета.
Един каменен блок се понесе към дъното, събаряйки стъпало само на ня-
колко фута от тях. И двете са разбиха на късове при удара и полетяха в
пропастта. Със загубата на тези блокове, кулата започна да се изкривява
и срутва.
– Дръжте се! – изкрещя Ройс, докато се отблъскваше от стъпалото.
Двамата прелетяха над дупката до вратата. Той се хвана за голямата же-
лязна халка и двамата застанаха на ръба на рамката.
– Заключил е – уведоми я Ройс. Прокара една ръка през халката и от-
качи шперцовете от колана си. Започна да обработва ключалката със сво-
бодната си десница. Дълбок тътен се разнесе из замъка и внезапно върза-
ното около крадеца въже се разхлаби. Той пусна инструментите и изтегли
кинжала си. Преряза въжето точно когато стъпалото, към което бе върза-
но, ги подмина. Сега се срутваше остатъка от кулата.
Ройс заби кинжала си дълбоко в дървената врата, за да си осигури
още една опора. Издълбаните от джуджето стени се разпръснаха на късо-
ве, летящи във всички посоки. Камък и скала ги засипваше, докато Ройс
и Ариста се свиваха под мизерната защита на рамката.
Голям колкото юмрук камък удари Ариста по гърба. Тя изгуби крех-
кото си равновесие и изкрещя, докато политаше надолу. Ройс моментал-
но я сграбчи. Посягайки наслуки, бе хванал роклята и значителна част от
косата й.
– Не мога да ви задържа! – изкрещя той. Уви крака около нея и увис-
на единствено на ръката, прокарал през халката на вратата. Пръстите на
принцесата бясно се опитваха да се вкопчат в тялото му, докато най-сет-
не намериха колана.
Ройс бе временно заслепен от облак прах и разбит камък. Когато об-
лакът се уталожи, крадецът откри, че висяха на ослепителната слънче-
ва светлина в това, което сега беше външната стена на централната кула.
Останките паднаха в рова, натрупвайки камара натрошени скали седем-
десет фута под тях. Събралата се за делото тълпа закрещя и ахна, като ги
сочеше.
– Това е принцесата! – извика глас.
– Можете ли да достигнете ръба? – попита Ройс.
– Не! Ако се опитам, ще падна. Не мога…
Ройс я усети да се изплъзва отново и се опита да затегне краката си, но знаеше, че това няма да е достатъчно.
– О, не! Пръстите ми… изплъзвам се!
217
Конспирация за Короната
Прокараната през халката ръка извиваше лошо рамото му. Роклята и
косата на Ариста бавно се изсулваха от десницата му. Принцесата отново