Конспирация за Короната

взираха в принца и се опитваха да го убедят да се отдалечи от портата. За

няколко изпълнени с напрежение мига нищо не се случи, докато принцът

и телохранителите му стояха и се взираха към парапетите. Отвътре мо-

жеха да чуят звуци на битка.

От стените на града се разнесе вик:

– Принцът! Отворете вратите! Пуснете го! Това е принцът!

210

Майкъл Дж. Съливан

Още викове, писък и сетне в масивната порта се появи пролука, раз-

ширила се с отдръпването на големите врати. В града цареше пълна бър-

котия, докато униформени пазачи се сражаваха с тълпа облечени като ка-

лайджии, носещи самоделна броня или откраднати шлемове граждани.

Олрик не спря. Пришпори коня си и се впусна в тълпата. Моувин,

граф Пикъринг, сър Ектън и маршал Гаррет се опитваха да осигурят зак-

рила за краля си, но от такава имаше малко нужда. При вида му защит-

ниците положиха оръжие. Бързо се разчу, че принцът е жив и тези, които

го видяха да галопира към замъка, размахал бащиния си меч, крещяха ра-

достно.

* * *

Ройс чу рога, докато стоеше прикован към стълбите на кулата.

– Звучи като че вън има битка – спомена Магнус. – Чудя се кой ли

ще победи – джуджето почеса брадата си. – В тази връзка, чудя се кой се

бие.

– Не се интересуваш особено от делата на работодателя си, нали? –

каза Ройс, изучавайки стените. Когато се опита да забие клин в една про-

лука, камъкът се пропука като черупка на яйце. Джуджето казваше исти-

ната.

– Само ако е свързано с работата. Впрочем на твое място не бих пра-

вил това. Извади късмет, че не уцели свързваща нишка.

Ройс тихичко изруга.

– Ако искаш да бъдеш услужлив, защо не ми кажеш как да се изкача

и сляза?

– Кой е казвал нещо за услужливост? – джуджето му се ухили неп-

риятно. – Прекарах половин година над този проект. Не желая да прека-

туриш всичко в първите минути. Искам да се насладя на момента.

– Всички ли джуджета са толкова извратени?

– Мисли за това като да си построил пясъчен замък и да искаш удо-

волствието да го видиш разрушен от вълна. Цялото ми внимание е изос-

трено да видя кога и как най-сетне ще се срути. Дали ще бъде погрешна

стъпка, загуба на равновесие или нещо удивително и неочаквано?

Ройс извади кинжала си и го задържа за острието, за да може дребо-

съкът да го види.

– Наясно ли си, че мога да ти забия това в гърлото?

Бе мнима заплаха, защото не би се осмелил да хвърли такъв същест-

вен инструмент. И все пак очакваше реакция на страх или поне подигра-

211

Конспирация за Короната

вателен смях. Джуджето не направи нито едно от двете. То се взираше в

оръжието с широко ококорени очи.

– Откъде си се сдобил с това острие?

Ройс подбели очи невярващо.

– Малко съм зает, ако не възразяваш – възобнови изследванията на

стълбите. Изучаваше начина, по който се извиваха нагоре и около цент-

ралното стъбло на кулата, как горните стъпала оформяха тавана за тези