Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
се плъзгаше надолу, скоро щеше да я изпусне съвсем. Ройс усети подръп-
ване. Вратата се отвори и силна ръка се протегна и сграбчи Ариста.
– Хванах ви – каза Ейдриън, докато издърпваше девойката. Сетне
разтвори широко вратата, с което придърпа Ройс в коридора.
Лежаха на пода изтощени и покрити с парченца скали. Ройс се изп-
рави на крака и отупа дрехите си.
– Помислих си, че я усещам да се отключва – каза, докато прибира-
ше кинжала си от вратата.
Ейдриън стоеше на прага, гледайки чистото синьо небе.
– Ройс, харесва ми как си декорирал мястото.
– Къде е джуджето? – попита Ройс, оглеждайки се.
– Не го видях.
– Ами Брага? Не си го убил, нали?
– Не. Заключих го в параклиса, но няма да е за дълго. Което ми на-
помня, би ли ми заел меча си? Ти така или иначе няма да го използваш.
Ройс му подаде фалкиона, който бе част от дегизировката като
страж. Ейдриън взе оръжието, извади го от ножницата и го претегли в ръ-
ка.
– Казвам ти, тези мечове са отвратителни. Тежки са и балансирани
колкото пикаещо трикрако куче – сетне погледна към Ариста и каза: –
Извинения, Ваше Височество. Как сте, принцесо?
– Вече съм много по-добре – тя се изправи на крака.
– За протокола, квит сме, нали? – попита я Ройс. – Вие ни измъкнах-
те от затвора и отървахте от ужасна смърт, а сега ние ви спасихме.
– Добре – съгласи се тя, почиствайки раздраната си рокля от прахта.
– Но бих искала да изтъкна, че моето спасяване не включваше такова
близко запознанство със смъртта – тя прокара пръсти през косата си. –
Това наистина болеше.
– Падането щеше да боли още повече.
От коридора се разнесе силно прогърмяване.
– Трябва да вървя – каза им Ейдриън. – Негова светлост се е измък-
нал.
– Внимавай – извика Ариста подире му, – той е прочут фехтовчик!
– Омръзна ми да слушам за това – изръмжа Ейдриън, докато затича
обратно по коридора. Не бе отишъл далеч, когато Брага се появи иззад
ъгъла.
218
Майкъл Дж. Съливан
– Значи я измъкнахте! – изкрещя той. – В такъв случай ще трябва да
я убия лично.
– Страхувам се, че първо ще трябва да се справиш с мен – каза му
Ейдриън.
– Това няма да е проблем.
Ерцхерцогът нападна Ейдриън, замахвайки яростно към него. По-
беснелият Брага го засипа с удари. Ейдриън се опитваше да отрази ожес-
точените атаки, които следваха толкова бързо, че въздухът свистеше. С
изписана на почервенялото си лице омраза, канцлерът продължаваше да
засипва Ейдриън с атаки.
– Брага! – изкрещя Олрик от дъното на коридора.
Ерцхерцогът се обърна задъхан.
* * *
Ейдриън видя принца, застанал в далечния край на коридора. Бе об-
лечен в броня и бял плащ, обагрен с кръв. Ръката на Олрик почиваше на
дръжката на прибрания меч, а до него бяха Пикърингови и сър Ектън.
Всеки от тях имаше сериозно и мрачно изражение.
– Свали оръжието! – нареди принцът с мощен глас. – Всичко свър-
ши. Това е моето кралство!
– Дребно малко същество! – изруга Брага. Остави Ейдриън и закрачи
към принца. Ейдриън не го последва. Вместо това се присъедини към
Ройс и принцесата, за да наблюдава.
– Нима мислиш, че целта ми беше скъпоценното ти дребно кралс-
тво? – изрева Брага. – Това ли си мислиш? Опитвах се да спася света, глупци! Погледнете тоя червяк-принц! – обърна се и посочи Ариста. – И
нея също! Те не са човеци, подобно на баща си! – с все още почервеняло
лице Брага продължи да се приближава към Олрик.
– Вие може и да искате боклуци да ви управляват, но не и аз! Не и
докато това тяло още си поема дъх!
Брага се втурна напред, вдигайки меча си в движение. Когато Олрик
се озова в обхвата му, замахна надолу. Преди принцът да може да реа-
гира, атаката бе отбита. Елегантна рапира пресрещна острието на Брага.
Граф Пикъринг задържа меча на Брага във въздуха, докато сър Ектън от-
веждаше принца в безопасност.
– Виждам, че този път си носиш меча. Значи този път няма да има
оправдания, мили ми графе – каза Брага.
– Няма да има нужда от такива. Ти си предател към короната и в па-
мет на моя приятел Амрат, ще сложа край на това.
219
Конспирация за Короната
Остриетата проблеснаха. Пикъринг бе не по-малък майстор на фех-
товката от Брага и двамата се движеха елегантно, а мечовете като че бяха
продължение на телата им. Моувин и Фанън се втурнаха напред, но Ек-
тън ги спря:
– Тази битка е на баща ви.