Конспирация за Короната

ва за стъпалото, на което стоеше. Ариста продължи да скача надолу, на-

помняйки си да не бъде прекалено уверена. Когато стигна до началото на

стълбището, увереността бързо я напусна. Зеещата дупка, която изчезва-

ше в мрак, бе достатъчна, за да я хвърли отново в ужас.

214

Майкъл Дж. Съливан

– Е, принцесо! – обади се джуджето. То стоеше в коридора при отво-

рената врата, хилейки се и разкривайки пожълтелите си зъби. – Наистина

не очаквах да те видя отново. Къде е крадецът? Намери ли смъртта си на

дъното?

– Отвратителен малък звяр! – изкрещя тя.

Кулата се размести още веднъж. Треперенето й накара Ариста да за-

литне на стъпалото и сърцето й да забие силно от страх. Облаци прах и

каменни късове се посипаха, трополейки по стъпалата и стените. Ариста

се сви, прикривайки глава с ръце, докато треперенето спря и отломките

се уталожиха.

– Тази стара кула почти е готова да падне – злорадно обяви джудже-

то. – Колко жалко да си толкова близо до безопасността и все пак тъй да-

леч. Ако само беше жаба, би могла да прескочиш. Но сега не разполагаш

с изход.

Намотка въже падна отгоре. Завързано за стъпало, въжето се пок-

лащаше между принцесата и джуджето. Ройс се спускаше като паяк по

крехката нишка. Когато се изравни с Ариста, той спря и започна да се лю-

лее.

– Ето това вече е впечатляващо! – възкликна джуджето и кимна, из-

разявайки одобрението си.

Ройс се приземи на стъпалото до Ариста и върза въжето около кръс-

та си.

– Трябва само да се залюлеем. Просто се дръжте за мен.

Принцесата с радост обви ръце около раменете на крадеца и стисна

здраво: колкото от страх, толкова и за безопасност.

– Можехте и да успеете – каза джуджето. – За което имате уважение-

то ми, но трябва да разберете, че си пазя репутацията. Не мога да позволя

някой да се разхожда насам-натам, хвалейки се, че се е отървал от мой

капан.

И то рязко затвори вратата.

* * *

Ейдриън чу звука на рог, докато се бе изправил срещу Брага в кори-

дора на кралските покои.

– Струва ми се, че Уайлин и стражите ще се позабавят малко – каза,

подигравайки се на ерцхерцога. – Подозирам, че началникът си има по-

важна работа от това да се занимава с капризите на граф от Уоррик, кога-

то замъкът е нападнат.

215

Конспирация за Короната

– Жалко за теб, защото вече не мога да си позволя лукса да те държа

жив – рече Брага, хвърляйки се в атака още веднъж.

Замахна към Ейдриън със светкавични разсичания. Ейдриън танцу-

ваше надалеч, отстъпвайки все по-надолу и по-надолу по коридора. Ер-

цхерцогът демонстрираше отлична форма, тежестта му бе пренесена на

задния крак, докато само пръстите на предния докосваха земята; с изп-

равен гръб, изпъната въоръжена ръка и другата повдигната в грациозна

извивка. Дори пръстите на свободната му ръка бяха елегантно свити, ка-