Конспирация за Короната

да в гласа.

Олрик поклати глава.

– Дължа ти живота си – каза той, прегръщайки я отново. – А що се

отнася до вас двамата… – започна той, поглеждайки към Ройс и Ейдриън.

– Олрик – прекъсна го Ариста, – вината не е тяхна. Те не са убили

татко и не искаха да те отвличат. Бе мое дело. Аз бях тази, която ги при-

нуди. Те не са направили нищо.

– О, тук бъркаш, мила сестро. Направиха изключително много – Ол-

рик се усмихна и постави ръка на рамото на Ейдриън. – Благодаря ви.

220

Майкъл Дж. Съливан

– Надявам се няма да ни удържите за кулата – каза Ейдриън. – Но

ако го сторите, вината беше на Ройс и трябва да бъде от неговия дял.

Олрик се изкикоти.

– Моя вина? – изръмжа Ройс. – Намери онази малка брадата заплаха

и си вземи заплатата от дребната му кожица.

– Не разбирам – каза Ариста, изглеждайки объркана. – Искаше да ги

екзекутираш.

– В грешка си, мила сестро. Тези двама прекрасни мъже са кралс-

ките защитници на Есендън и изглежда, че са свършили чудесна работа

днес.

– Ваша светлост – маршал Гаррет се появи в коридора и се прибли-

жи към графа, хвърляйки кос поглед към мъртвото тяло на Брага. – Замъ-

кът е обезопасен и наемниците бяха избити или избягаха. Изглежда двор-

цовата стража е все още лоялна на рода Есендън. Благородниците нямат

търпение да разберат за състоянието на събитията и чакат в съда.

– Добре – отвърна графът, – кажи им, че Негово Величество скоро

ще им говори. И би ли изпратил някой да почисти тази бъркотия? – мар-

шалът се поклони и излезе.

Олрик и сестра му вървяха по коридора, хванати ръка за ръка. Ейд-

риън и Ройс ги следваха.

– Дори и сега ми е трудно да повярвам, че е способен на подобно

предателство – каза Олрик, поглеждайки надолу към тялото на Брага. Го-

ляма локва кръв се простираше по пода и Ариста повдигна роклята си,

докато преминаваше.

– Какво беше цялата тази тирада, че не сме били човеци? – запита

Ариста.

– Той беше очевидно луд – каза епископ Салдур, приближавайки се

заедно с Арчибалд Белънтайн. Макар Ейдриън да не бе срещал епископа

лично, знаеше кой е. Салдур поздрави принца и принцесата с топла ус-

мивка и бащинско изражение.

– Толкова е хубаво да ви видя, Олрик – каза той, поставяйки ръце на

раменете на младежа. – И моя мила Ариста, никой не се радва повече от

мен на невинността ти. Трябва да те помоля за прошка, мила, тъй като

бях подведен от вуйчо ти. Трябваше да послушам сърцето си и да осъз-

ная, че ти не би могла да извършиш делата, в които той те е обвинявал –

той нежно я целуна първо по едната буза, после по другата.

Епископът погледна към окървавения под.

– Страхувам се, че вината от кралеубийството е тежала прекалено

много на бедния човек и накрая той загубил ума си изцяло. Може би той

221

Конспирация за Короната

е бил убеден, че сте мъртъв, Олрик и виждайки ви в коридора, ви е взел

за призрак или надигнал се от гроба демон, дошъл да го измъчва.