Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
совете на графа. Ариста не беше тактик и определено не и генерал, но
дори тя можеше да види, че идващите по пътя сили не бяха достатъчно
многобройни за обсада. От своя страна Брага добре бе окопал силите си.
Поглеждайки към двора долу, тя забеляза, че атаката е ангажирала вни-
манието на всички.
Може би този път ще бъде различно.
Тя се втурна до вратата и я отключи с почукване на огърлицата. Бут-
на вратата, но тя не помръдна както обикновено.
– Проклето джудже – каза тя на висок глас. Бутна яростно с цялата
си тежест. Вратата не поддаде.
Разнесе се нов тътен и стаята се разклати още веднъж. От покрива
се посипа прах. Какво ставаше? Тя се замая, докато кулата се олюляваше
като кораб сред вълните. Ужасена и объркана, тя се оттегли в илюзорната
безопасност на леглото си. Седна там, прегърнала коленете си, едва пое-
майки си дъх, стрелвайки очи при най-малкия звук. Краят наближаваше.
По един или друг начин, бе убедена, че краят щеше да дойде скоро.
* * *
Принцът нямаше боен опит и не бе сигурен какво да очаква. Бе се
надявал, че самото събиране на масивна сила би принудило защитници-
те на града да се предадат. Реалността бе друга. Когато стигнаха Мед-
форд, откриха окопи отвъд стените, пълни с копиеносци. Стрелците му
бяха запратили три залпа, но защитниците не бяха помръднали. Скрити
зад щитовете си, бяха понесли малко видими щети.
Кои са те? Олрик се чудеше. Нима собствените ми войници зас-
тават между мен и дома ми? Какви лъжи разпространява Брага сред
206
Майкъл Дж. Съливан
стражите? Или всички са наемници? Дали моето злато е платило тези
редици остро желязо?
Олрик седеше на един от конете на Пикъринг. Животното бе покри-
то с чул, върху който набързо бяха пришити изображения на сокола на
Меленгар. Беше неспокойно като ездача си, пристъпвайки от крак на крак
и изпускайки големи облаци ледена мъгла. Олрик държеше юздите с дяс-
ната си ръка, а с лявата притискаше вълненото наметало плътно около
врата си. Очите му се зареяха над главите на копиеносците, за да поглед-
нат родния му град. Стените и кулите на Медфорд изглеждаха далечни и
нереални през падащия сняг. Визията бавно се стопяваше в бяло, докато
тайнствена тишина обвиваше света.
– Ваше Височество – граф Пикъринг наруши мълчанието.
– Нов залп? – предложи Олрик.
– Стрелите няма да завладеят града.
Олрик кимна тежко.
– Тогава рицарите. Изпрати ги.
– Маршале! – извика графът. – Заповядай на рицарите да разбият ли-
нията!
Храбри мъже в лъскави брони пришпориха жребците си и се отп-
равиха напред с развени над главите си знамена. Потеглянето им вдигна
снежна вихрушка, която ги скри от поглед, но Олрик слушаше гърмежа
на копитата им.
Сблъсъкът бе ужасяващ. Олрик го почувства както и го чу. Скърца-
ше метал, хора изреваваха и до този момент Олрик не бе подозирал, че
конете могат да крещят. Когато снежният облак се уталожи, принцът най-
сетне можеше да вижда кървавия спектакъл. Опрени в земята копия про-
низваха гърдите на хора и животни. Коне се срутваха, хвърляйки рицари-
те на земята, където те лежаха като костенурки, опитвайки се да се изп-
равят. Копиеносците наизваждаха къси мечове и се спуснаха, забивайки
острите им върхове в решетките на забралата и в пролуките под мишни-
ците или слабините.
– Нещата не се развиват така добре, както се надявах – оплака се Ол-
рик.
– Това рядко се случва в битка, Ваше Височество – увери го граф Пи-
къринг. – Но това е голяма част от това да бъдеш крал. Рицарите ти уми-
рат. Ще ги изоставиш ли?
– Да изпратя ли пешите войници?
207
Конспирация за Короната
– На твое място определено бих го сторил. Трябва да пробиеш об-
ръча и то преди хората ти да решат, че си некомпетентен и да изчезнат в
околните гори.
– Маршале! – викна Олрик. – Маршал Гаррет, нареди на пехотата да
нападне незабавно!
– Да, господарю!
Прозвуча рог и хората се втурнаха с рев в битка. Олрик гледаше как
стомана разсича плът. Пехотинците се справяха далеч по-добре от рица-
рите, но понесоха много жертви от защитниците. Олрик едва издържа-
ше да гледа. Никога преди не бе виждал подобна гледка – имаше толкова
много кръв. Белият сняг бе отстъпил място на розов, а на някои отчаяни
места – на тъмночервен. Земята бе обсипана с части от тела: отрязани ръ-