Конспирация за Короната

гняв заради живота, който му бе отказан. Когато не бе могъл да плати да-

нъците за ковачницата на покойния си баща, дойдоха градският шериф и

пазачите. Когато бе отказал да напусне, го биха до несвяст и хвърлиха в

канавката на Капризна. Мейсън обвиняваше стражите за повечето от не-

щастията в живота си. Боят бе отслабил раменете му и оттогава да раз-

махва чука си бе за него толкова болезнено, че можеше да работи само

по няколко часа всеки ден. Това, в комбинация с комарджийските му на-

вици, го държеше в мизерия. Разбира се, никога не бе смятал комара за

истински проблем, вината бе на стражите. За него нямаше значение, че

билите го вече не бяха сред стражниците. Това бе шансът му да отвърне, да се отплати подобаващо за търпяната болка.

Нито той, нито Диксън бяха бойци или дори атлетични, но и двамата

бяха едри мъже с широки гърди и дебели вратове; и тълпата ги следваше, като че обитателите на Долния квартал бяха впрегнали и разораваха гра-

да с два вола. Завиха по Капризна и влязоха необезпокоявани в благород-

ническия квартал. Сравнен с техния собствен, това все едно бе друг свят.

Улиците бяха покрити с разноцветни павета, които оформяха декорации.

Около тях имаше метални скоби за коне. В центъра на квартала се раз-

стилаше просторен площад. Големият фонтан на Есендън със статуята на

Толин, възседнал изправил се на задни крака кон, бе негов главен отличи-

телен белег. Срещу него се издигаше Мареската катедрала. Във високите

й кули високо биеха камбани. Преминаха красивите триетажни къщи от

камъни и тухли с техните железни огради и декоративни порти. От вни-

манието на Мейсън не убягна фактът, че тукашните конюшни изглеждат

по-добре от дома му. Пътуването през квартала само раздуха още повече

зародилия се огън.

Когато стигнаха улица Мейн, съзряха врага.

* * *

Звукът на рога доведе Ариста до прозореца още веднъж. Видяното я

удиви. В далечината видя издигащи се над върховете на дърветата знаме-

на. Граф Пикъринг идваше и то не сам. Имаше различни флагове, предс-

205

Конспирация за Короната

тавящи по-голямата част от западните провинции. Пикъринг наближава-

ше Медфорд начело на армия.

Дали е заради мен?

Тя поразмишлява над въпроса и заключи, че отговорът е отрица-

телен. Познаваше Пикъринг най-добре от всички благородници, но се

съмняваше, че графът е тръгнал заради нея. Най-вероятно новините за

смъртта на Олрик бяха достигнали до него и той идваше да предизвика

Брага за короната. Ариста се съмняваше, че Пикъринг е мислил за нея.

Просто бе видял шанса си и искаше да се възползва от него. Фактът, че

тя можеше още да е жива, бе само подробност. Никой не искаше жена

на престола. Ако Пикъринг спечелеше, щеше да я принуди да абдикира в

негова полза или вероятно в такава на Моувин. Поне ако Пикъринг спе-

челеше, Брага никога нямаше да седне на трона – но не й допаднаха шан-