Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ммм… Не можеш да задържиш всички лъжи. Само най-важните.
Шалан вдигна ръце и усети сълзите си. Плачеше за Ясна. Досега избягваше скръбта, натъпкала я беше в малка кутийка и я беше оставила някъде настрани.
И щом остави мъката да дойде, върху нея се струпа още една. Изглеждаше суетлива в сравнение със смъртта на Ясна, ала сякаш щеше да тегне върху Шалан също толкова, или дори повече.
— Скицниците ми… — прошепна тя. — Всички са загубени.
— Да — прискърбно отговори Шарка.
— Всяка рисунка, която бях запазила. Братята ми, баща ми, мама…
Всички бяха потънали в дълбините, заедно със скиците на разни същества и нейните разсъждения за отношенията им, биологията и естеството им. Нямаше ги. До една.
Светът не зависеше от глупавите ѝ скици на небесни змиорки. Имаше чувството, че всичко и без това е разбито.
— Ще нарисуваш още — прошепна Шарка.
— Не искам — рече Шалан и отрони още сълзи.
— Аз няма да спра да вибрирам. Вятърът няма да спре да духа. Ти няма да спреш да рисуваш.
Шалан прокара пръсти по образа на Ясна. Очите ѝ светеха, почти като да бяха оживели — това беше първата рисунка на Ясна. Шалан я направи в деня на запознанството им.
— Счупеният Превръщател беше при моите вещи. Сега е на дъното на океана. Загубен. Няма да мога да го поправя и да го пратя на братята ми.
Шарка избръмча — сърдито, както ѝ се стори.
— Кои са те? — попита Шалан. — Хората, които го сториха, които убиха Ясна и ми отнеха рисунките. Защо им е да правят такива ужасни неща?
— Не знам.
— Обаче си убеден, че Ясна беше права? Че Пустоносните ще се върнат?
— Да. Духчета… духчета от него. Те идват.
— Убийците на Ясна. Вероятно са от групата на Кабсал и… и на баща ми. Защо им е да убиват онази, която е най-близо до разбирането как и защо Пустоносните се връщат?
— Аз…
Шарка млъкна.
— Не би трябвало да питам. Вече знам отговора и той е съвсем човешки. Те искат да контролират знанието, за да извлекат изгода от него. Изгода от самия апокалипсис. Ние ще се погрижим това да не се случи.
Тя прибра скицата на Ясна между страниците на някаква книга, за да я запази.
14
Желязна позиция