Повелителка на реките

Семейство Грей имат малък параклис в дома си, срещу голямата зала, и там двамата млади разменят обетите си, пред своите родители, както и пред братята и сестрите си. Нашето семейство изпълва параклиса. Виждам как лейди Грей гледа редиците на децата ми и си мисли, че синът ѝ се жени за жена от плодовит род. След сватбата минаваме през сводестата галерия от параклиса до голямата зала, там има пиршество, песни и танци, а след това подготвяме младоженците да си легнат.

С Елизабет сме сами в спалнята, която ще бъде нейна. Това е красива стая, която гледа на север, към градините, ливадите и реката. Чувствам се разнежена, това е моето момиче, първата от дъщерите ми, която се омъжва и напуска дома ни.

— Какво предвиждате за мен в бъдещето, почитаема майко? — пита тя.

Това е въпросът, от който се ужасявах.

— Знаеш, че вече не предричам бъдещето — казвам. — Това остана в моминските ми години. В Англия не харесват тези неща, и аз се отказах от него. Ако Зрението спохожда мен или теб, то е, без да сме го призовавали. Баща ти не обича да се говори за това.

Тя се изкикотва леко.

— О, почитаема майко! — казва укорително. — Да паднеш толкова ниско, и то на сватбения ми ден.

Не мога да сдържа усмивката си.

— Да падна толкова ниско в какво отношение?

— Да излъжеш — прошепва тя. — И то мен! На сватбения ми ден! Сега разбирам: прозряла си, че Джон ще ме обикне, и аз — него. Откъснах ябълковия цвят и му дадох ябълката, точно както ти ми каза. Но много преди това, в мига, когато го видях за първи път, разбрах какво си имала предвид, когато ме изпрати тук. Стоях пред майка му, когато тя беше пред масата си в стаята, в която събираше наемите от арендаторите си, и той се появи на вратата зад нея — дори не знаех, че си е у дома — и в щом го видях, разбрах защо си ме изпратила в Гроуби и какво си очаквала да се случи.

— А това зарадва ли те? Права ли бях да те изпратя?

Радостта ѝ се излъчва от светлосивите ѝ очи.

— Бях много радостна. Помислих си, че ако той ме хареса, ще бъда най-щастливото момиче в Англия.

— Това не беше предричане на бъдещето; просто съзнавах, че си красива и обичлива. Можех да те изпратя в домакинството на който и да е красив млад мъж, и той щеше да се влюби в теб. В това нямаше магия, беше просто среща на момиче и момче през пролетта.

Тя сияе.

— Радвам се. Не бях сигурна. Толкова се радвам, че той е влюбен, но не омагьосан. Но нима не си опитвала да видиш бъдещето ми? Пусна ли амулетите в реката? Какво извади от водите? Погледна ли за нас в картите? Какво ще е моето бъдеще?

— Не съм разчела картите. — Лъжа я, нея, моята малка дъщеря, лъжа дръзко като коравосърдечна стара вещица, отричайки истината в първата ѝ брачна нощ, и я лъжа с напълно спокойно лице. Ще ѝ кажа напълно убедителна лъжа. Няма да позволя моето прозрение в бъдещето да помрачи сегашното ѝ щастие. Ще отрека дарбата си, ще отрека това, което ми е показала. — Грешиш, скъпа. Не съм гледала на карти и не съм поглеждала в огледало. Не пуснах никакви амулети в реката, защото не се налагаше. Мога да предскажа щастието ти без никакви хитрости. Точно както знаех, че той ще те обикне. Мога да ти кажа: знам, че ще бъдеш щастлива, мисля, че ще има деца, и първото ще дойде съвсем скоро.