Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Ще го питам утре — освен ако не искаш да отида още тази вечер.
Аний поклати глава.
— Утре е добре. Ще ми отнеме време да го убедя.
— От какво се страхуваш? Че Скелин ще се появи, преди Гилдията да е готова да помогне?
Аний се намръщи.
— Че Сери ще направи нещо глупаво. Капанът, който подготвяме… Не съм сигурна дали смята да изчака Калън или не.
— Сери не смята, че съм достатъчно силна, за да се бия сама със Скелин, нали? След като разбра, че Калън ме обучава как да се подсилвам.
— Не, той не го знаеше до тази вечер. Подготовките бяха започнати още преди това.
Лилия се изпълни със съчувствие. Ако Аний, която се побъркваше от живота под земята, бе загрижена, че баща й проявява нетърпеливост, значи нещата долу не се развиваха добре.
Тя се протегна и привлече Аний в прегръдките си.
— Ще говоря с него. Ще убедя Гилдията. А ти говори със Сери. Ако някой от тях или пък и двете страни не проявят здрав разум, тогава просто ще намерим начин да ги подмамим да го направят.
Глава 18
Избори
Нощното небе беше ясно и луната грееше ярко над главите им. Сери въздъхна с облекчение. Макар на лунната светлина да имаше по-голям шанс да ги забележат, за тях бе по-лесно да се движат из гората. Нито той, нито Гол или Аний не бяха свикнали да се придвижват сред дървета и растителност.
Макар че благодарение на Джона, Лилия успяваше да ги снабди с повечето неща, от които се нуждаеха, тя не можеше да намери всичко. Тримата се връщаха няколко пъти във фермата, за да си вземат още столове, чували и слама за дюшеци. Тази вечер бяха тръгнали за няколко други необходими предмети.
— Кофа или ведро и още чували. Нищо друго? — попита Аний.
— Не — отвърна Сери. — Да не тръгнеш да обикаляш и за други неща, просто защото ги има.
— Разбира се, че няма.
Когато тя се изгуби в гората, Сери се обърна към Гол.
— Внимавай. Не прави нищо друго.
Гол кимна. Сери гледаше как приятелят му се препъва между дърветата, но потрепна, когато в гората звучно изпука съчка. „Ако Аний го чуе… добре де, той ще й каже същото, което и аз ще й обясня като се върне и открие, че го няма — тръгнал е да търси най-добрия път, през който да се измъкнем, ако се наложи да бягаме насам“.
Сери се върна в тунела, взе фенера си и тръгна обратно. Аний бе настояла само един от тях да се промъкне във фермата. Той се съгласи, но само защото искаше да провери как вървят експериментите на Гилдията с роета.
„Стига да не са се преместили другаде, след като Лилия им е разкрила, че знае за това“.
Сери откри висящите от тавана корени и ги отмести встрани.
Когато навлезе в тунела, той се приближи по-тихо към тайната врата на подземната стая. Всичко изглеждаше точно както го бяха оставили. Той се наведе към шпионката и видя само тъмнина. Хрумна му, че може да са покрили Дупката с тъмен парцал, за да изглежда така, че стаята не е осветена, а всъщност от другата страна да чакат магьосници. Притисна ухо към вратата и се ослуша. Беше тихо.
Той спусна капака на фенера така, че да остане само тънък процеп за светлината и бавно отвори вратата. Облъхна го мирис на мухъл и звукът от стъпките му отекна в стаята. Сери повдигна капака на фенера. Светлината обля празната стая. Масите се намираха на същото място като преди. Той отиде до тях. Бяха покрити с малки контейнери. По-малко от половината отпреди, отбеляза той. В единия ъгъл на масата имаше купчина пръст и натрошени саксии. Някои от саксиите изглеждаха като изгорени. Сери се вгледа по-внимателно и видя, че останалите здрави на масата също изглеждаха обгорени от едната страна — както и самата маса. Той се намръщи и се приближи. В саксиите имаше само пръст.
„Дали?“ Той се наведе напред. От почвата стърчаха мънички издънки.
Сери се усмихна. „Растете по-бързо, малки растенийца — помисли си той. После поклати глава. — Никога не бих предположил, че ще мисля така за роета“.
Той се върна при тайния вход, излезе в тунела и затвори вратата зад себе си. Запъти се към главната мрежа от коридори, но вместо да се върне в стаята, където живееха сега, той провери дали тунела, водещ към Пътя на крадците, е все още блокиран от бариерата на Лилия. Беше.
Когато се върна в новата им стая, вече беше минало достатъчно време, за да се е прибрала и Аний. Но нея я нямаше. Той седна да я почака. Скоро тревогата му се засили. Тук долу беше трудно да определи колко време е минало. Лесно бе да си представи, че са минали часове. Лесно бе да си представи, че нещо се е случило с дъщеря му.