Разкритието на древния ръкопис

– Има един начин да разберем. Ти продължаваш да ми казваш, че трябва да видя теб, да се изправя пред истината. Готова съм – протегнах ръка.

– Ако мислиш, че ще те пусна отново в главата си, грешиш.

– Ако мислиш, че си в състояние да ме спреш, ако поискам, ти грешиш.

– Колко си сигурна в себе си! – присмя се той.

– Искам да дойдеш на едно място с мен – казах. Дали Баронс знаеше какво е, но нямаше намерение да си признае? Беше ли възможно кралят да може да се разделя на човешки части и да забравя кой е? Или е бил подмамен да приеме човешка форма, а личните му части са били принудени да пият от Котела. Може би сега най-страшният от всички Ънсийли вървеше по земята без никаква идея какво представлява?

Исках да получа отговори по един или друг начин. Бях достатъчно сигурна в истината за себе си, за да опитам. Ако грешах за него, той нямаше много за губене – просто щеше да прекара още няколко дни в еквивалента на „дрямка“. Но някак си знаех, че случаят няма да е такъв. Бях права за това. Трябваше да съм.

Той се взираше в мен в мълчание.

– Хайде, Баронс! Какво е най-лошото, което може да стане? Да те заведа в капан и ти да умреш и да те няма известно време. Не че ще го направя – добавих бързо.

– Изживяването едва ли може да се нарече приятно, госпожице Лейн. Освен това е силно неудобно.

Неудобно. Това беше умирането за него на скалата. Неудобство. А аз бях готова да затрия света заради него.

– Добре. Прави, каквото искаш! Аз отивам.

Обърнах се и се плъзнах в стената.

– Какво мислиш, че... Разкарай си задника от... Госпожице Лейн! Мамка му! Мак!

Докато изчезвах в стената, усетих ръката му да хваща палтото ми и се засмях. Беше ме нарекъл Мак, а аз дори не умирах.

– Кое ще изберем сега, госпожице Лейн? – той огледа бялата стая, проучвайки десетте огледала.

– Четвъртото отляво, Джерико – беше ми писнало да ме нарича госпожице Лейн. Вдигнах се от белия под. Сребното отново ме беше изплюло навън с твърде много ентусиазъм, а аз дори не носех камъните. Не носех нищо друго, освен копието в кобура, протеинова закуска, две фенерчета и бутилка Ънсийли в джобовете.

– Нямаш право да ме наричаш Джерико.

– Защо? Защото не сме били достатъчно близки ли? Правила съм секс с теб във всяка възможна поза, убих те, храних те с кръвта си с надеждата, че би могла да те върне към живот, тъпках Ънсийли в стомаха ти и се опитвах да пренаредя червата ти. Бих казала, че това е доста лично. Колко по-близки трябва да станем, за да се чувстваш удобно да те наричам Джерико? Джерико.

Очаквах да се нахвърли върху коментара за „секс във всяка възможна поза“, но той каза само:

– Хранила си ме с твоята...

Минах през огледалото, отрязвайки го. Както и първото, в началото то ми се опъна, а после ме сграбчи и ме изплю от другата страна.

Гласът на Баронс изпревари пристигането му.