Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– С врага.
– Пука ли ти как съм продължила, след като съм го направила? Не беше ли това урокът, на който се опитваше да ме научиш? Че приспособимостта е начин за оцеляване? Не мислиш ли, че щеше да ми бъде по-лесно да легна и да се откажа, след като мислех, че си мъртъв? Но не го направих. Знаеш ли защо? Защото един непоносим идиот ме научи, че начинът, по който продължаваш, е от значение.
– Думата, която трябваше да е подчертана, беше начинът. Като в почтено.
– Какво място има честта в лицето на смъртта? И моля те, ти почтено ли уби онази жена, която изнесе от Среброто в кабинета си?
– Не би могла да разбереш и това.
– Това е отговорът ти за всичко, нали? Не бих могла да разбера, затова ти не си даваш труда да ми кажеш. Знаеш ли какво мисля, Джерико? Ти си страхливец. Не използваш думи, защото не искаш никой да те държи отговорен – обвиних го аз. – Няма да кажеш истината, защото тогава някой може да те съди и да не дава...
– ...няма нищо общо с това и...
– ...Господ наистина да станеш близък с мен...
– ...не давам пукната пара дали ще бъда съден...
– ...и нямам предвид да се опиташ да правиш секс с мен...
– ...не съм се опитвал да правя секс с теб...
– ...нямам предвид точно в този момент. Имам предвид...
– ...щеше да е невъзможно и без това, защото тичахме. Нямам никаква скапана идея защо тичахме – каза той раздразнено, – но ти си тази, която започна, и ти си тази, която спря.
– ...да събориш няколко стени между нас и да видиш какво ще стане. Не, ти си такъв страхливец, че ме наричаш по име единствено когато си сигурен, че умирам, или мислиш, че толкова не съм на себе си, че няма да забележа. Издигнал си доста голяма стена между себе си и някой, когото не харесваш.
– Не е стена. Аз просто полагам усилия да ти помогна да държиш границите ни ясни. И не съм казал, че не те харесвам. „Харесвам“ е толкова детинска дума. Посредствените хора харесват неща. Единственият въпрос с някакво важно емоционално съдържание е: „Можеш ли да живееш без нея“?
Знаех отговора на този въпрос, доколкото засягаше него, и не ми харесваше изобщо.
– Мислиш, че аз се нуждая от помощ, за да разбера къде са границите помежду ни? Ти разбираш ли къде са те? Защото на мен ми изглеждат доста проклето тайнствени и подвижни.
– Ти си тази, която спори за имената, с които се наричаме.
– Как наричаше Фиона? Фио! Колко очарователно! О, ами онази глупачка в Каза Бланк, която срещнахме в нощта, когато се запознах с онзи странен мъж МакКейб? Мерилин!
– Не мога да повярвам, че помниш името ù! – измърмори той.
– Нарече я с пълното ù първо име, а дори не я харесваше. Но не и мен. О, не. Аз съм госпожица Лейн. От цяла скапана шибана вечност.
– Нямах представа, че имаш такава мания за името си, Мак – озъби се той.
– Джерико – озъбих се в отговор и го блъснах.
Той стисна и двете ми китки с една ръка, за да не мога отново да го ударя. Това ме разгневи. Ударих му една глава.
– Мислех, че си умрял заради мен!
Той ме блъсна до стената и притисна врата ми с ръка, за да не мога отново да го ударя с глава.
– Мамка му, затова ли е всичко?
– Ти не умря. Ти ме излъга. Подремнал си малко и ме остави на онази скала да мисля, че съм те убила!
Той огледа лицето ми с присвити очи.
– А, разбирам. Мислела си, че това, че умрях за теб означава нещо. Да не го уви в романтика? Композира ли сонети, с които да увековечиш великата ми саможертва? Накара ли те да ме харесваш повече? Трябва ли да съм мъртъв, за да те накарам да ме видиш? Събуди се, мамка му, госпожице Лейн! Умирането е надценено. Човешката сантименталност го е изкривила до последния акт на любов. Най-голямата глупост на света. Да умреш за някого не е трудно. Мъжът, който умира, бяга. Чисто и просто. Край на играта. Край на болката. Алина беше късметлийката. Опитай се да живееш за някого! Във всичко – добро, лошо, трудно, лесно, радост, страдание. Това е трудно.
„Алина беше късметлийката.“ Аз също мислех това и ме беше срам, че го мислех. Ударих го толкова силно, че той се препъна по гладкия черен под, и докато политаше надолу, внезапно почувствах ужас да го гледам как се препъва. Никога не съм искала да го видя да се препъва, затова го сграбчих и двамата паднахме на колене на черния под.
– Проклет да си, Джерико!
– Късно е, Момиче-дъга – той сграбчи в юмрук косата ми. – Някой те изпревари – той се засмя и когато отвори уста над моята, зъби на хищник одраскаха моите.