Разкритието на древния ръкопис

– Дали Сийли са се чувствали по същия начин? – не можех да си го представя.

– Сийли бяха в пълно неведение за съществуването на Ънсийли.

– Докато някой не предал краля на кралицата.

– Предателството е в очите на наблюдателя – каза В’лане остро. Затвори очи за миг. Когато ги отвори отново, ядосаните златни проблясъци ги нямаше. – Би трябвало да перефразирам това правилно за теб. Някой е трябвало да каже на кралицата много преди тя да научи. Всички трябва да се подчиняват на кралицата във всичко. Кралят не ù се подчинявал многократно и когато отхвърлил Крус, Ънсийли разбрали, че никога няма да застане зад тях. Заговорили за бунт, за гражданска война. За да я избегне, Крус отишъл при кралицата, за да говори от името на мрачните си братя. Докато го нямало, другите принцове създали проклятие, което да бъде хвърлено в Сребрата. Ако кралят не пожелаел да се откаже от своята смъртна, те щели да му забранят достъпа до нея, като му попречат да влиза в Сребрата и така той нямало да може да я види повече.

– Значи не бил Крус този, който покварил мрежата на Сребрата?

– Не, разбира се. Сред моята раса името на Крус е като синоним на един от вашите хора... Вярвам, че името беше Мърфи, на чието име е бил издаден определен закон? Ако нещо се обърка, обвинявате Мърфи. Същото е с Крус. Ако Крус наистина е хвърлил проклятието върху Сребрата, то нямало да поквари основната им функция. Просто щяло да пречи краля да влиза. Крус изучавал магията със самия крал, той бил много по-умел от събратята си.

– Какво казала кралицата, когато отишъл при нея? – попитах. В разказа на В’лане Крус изглеждаше почти като герой-ренегат. Наистина, въпреки че Ънсийли са безчестни, такива са и повечето Сийли, които съм срещала. Според мен те се заслужават едни други. Трябвало е да се обединят в един двор, да се контролират и да стоят далеч от моя свят.

– Никога няма да разберем. За да чуе какво има да казва той, тя го задържала в будоара си. После призовала краля и се срещнали в небето същия този ден. Въпреки че не притежавам никакъв спомен за това, според нашите историци аз съм бил изпратен от нея за Крус и когато съм ù го довел, тя го завързала за дърво, взела Меча на светлината и го убила пред очите на краля.

Ахнах. Беше толкова странно да осъзная, че В’лане е бил жив по онова време. Че е имал опит от първа ръка във всичко, но не си спомня нищо. Трябвало е да прочете писмените истории, за да научи това, което по свое желание е забравил. Чудех се дали Фае историците, също като нашите, изопачават нещата. Като знаех увлечението им по илюзията, не виждах как някое Фае би казало цялата истина. Ще разберем ли изобщо някога какво се е случило тогава? Все пак си представях, че версията на В’лане е най-близкото, до което мога някога да стигна.