Разкритието на древния ръкопис

– Даррок знаеше ли този език?

– Не. Знам го със сигурност. Бях там, когато пи за последно от Котела. Ако някой от расата ни знаеше, че Шинсар Дъб е била погребана под твоя манастир преди да пие от Котела толкова много пъти, че древният език да се изгуби в мъглите на изоставените спомени, е щял да срине планетата ти до основи, за да я вземе.

– Защо биха искали знанието, което кралят толкова съжалявал, че е придобил, че го е прокудил?

– Единственото, което нашата раса обича толкова силно, колкото и себе си, е мощта. Ние сме привлечени от нея без причина, точно както умът на човешки мъж може да бъде толкова скован от поразително сексуална жена, че да я следва до своето унищожение. Съществува този момент, който вие наричате „преди“, в който един мъж или Фае може да обмисли последствията. Кратък е, дори за нас. Освен това, докато кралят избрал да върши глупави неща със своята мощ, други от нас може да не го направят. Мощта не е добра или зла. Тя е отражение на същността на този, който я владее.

Беше толкова чаровен, когато беше открит и говореше свободно за слабостите на своята раса, като дори я сравняваше с нашата. Може би имаше надежда, че някой ден Фае и хора биха могли да се научат да... Разтърсих глава, прекъсвайки тази мисъл. Бяхме твърде различни, балансът на силата между нас прекомерно нестабилен.

– Отплати се за доверието ми, МакКайла! Знам, че си ходила в манастира. Научи ли как Книгата е била задържана първоначално?

– Така смятам. Открихме пророчество, което ни казва основните неща, които трябва да направим, за да я погребем отново.

Той се изправи и махна слънчевите си очила. Пъстрите очи изучаваха лицето ми.

– И сега за първи път се сещаш да го споменеш? – каза той невярващо. – Какво трябва да направим?

– Има петима друиди, които трябва да изпълнят някаква сковаваща церемония. Предполага се, че са били обучени на нея много отдавна от вашата раса. Те живеят в Шотландия.

– Келтърови – каза той. – Древните друиди на кралицата. Значи затова тя толкова дълго ги защитаваше. Сигурно е прозряла, че нещо подобно може да се случи.

– Познаваш ли ги?

– Тя... се е намесила в кръвната им линия. Земята им е защитена. Никое Сийли или Ловец не могат да се пресеят на определено разстояние от нея.

– Изглеждаш разтревожен от това.

– Трудно е да се грижа за безопасността на кралицата, когато не мога да претърся всички места за инструментите, които ми трябват, за да го правя. Чудех се дали те не пазят камъните.

Прецених го.

– След като се доверяваме един на друг, ти имаш един, нали?

– Да. Ти имаше ли успех в откриването на някой от другите?

– Да.

– Колко?

– Всичките три.

– Ти имаш останалите три? Ние сме по-близо, отколкото смеех да се надявам! Къде са? Келтърови ли ги притежават, както подозирах?