Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Така е, но те все още имат проблеми.
Дарси усети странно пулсиране, сякаш сърцебиене се бе разпространило по цялото й тяло. Положи усилие, за да се концентрира върху разговора.
— Шана иска да има деца, но това е невъзможно.
— И аз не смятам, че би могло да се получи.
Пулсирането се усили. Дарси се замисли дали нещо не бе наред със сърцето й.
— Роман иска отново да бъде смъртен, но това едва ли също ще проработи.
— Какво? — невярващо попита Остин и се подпря на лакът.
Дарси ахна, когато забеляза вената на врата му. Това, което чуваше, не бе нейният пулс. Беше неговият. Кръвта му, пулсираща във вените му, която я викаше.
— Дарси. — Той докосна рамото й.
Тя подскочи:
— Да?
— Зададох ти въпрос. Добре ли си?
— Да, добре съм.
Господи, помогни ми, гладна съм.
— Съществува ли начин вампир да бъде превърнат отново в човек?
— Роман смята, че има, но той е експериментирал с прасе и то е умряло. Няма начин Шана да му позволи да го използва върху себе си. — Погледът на Дарси се върна обратно върху вената на шията му. Мили боже, тя наистина виждаше как пулсира. Можеше да помирише кръвта. Беше ужасно. Никога преди не й се бе случвало. Но от друга страна, не се бе навъртала около смъртни през последните четири години. И сега реагираше точно като… вампир.
— Как работи експеримента? — попита Остин.
— Не работи. — Дарси скръцна със зъби от безсилие. Странна болка прониза венците й.
— Защо не?
— Не носиш ли гривната си? — Тя погледна надолу, но одеялото покриваше краката му.
— Свалих я, когато се къпах. Дарси, защо експериментът не работи.
— Нещо, свързано с нашето ДНК. Мутирала е. Роман смята, че ще работи само с истинска човешка ДНК. — Миризмата от кръвта на Остин наводни мозъка й. Пулсът му туптеше в тялото й. Мили боже, ами ако той бе прав? Тя не можеше да контролира очите или силата си. Какво щеше да стане, ако зъбите й изскочеха?
Дарси стана от леглото и заоглежда пода, за дрехите си. Не откри бельото си, затова грабна шортите си и ги обу.
Остин седна.
— Какво не е наред?
— Нищо. — Тя намери горнището си и го облече. Изтръпването във венците й ставаше по-силно. О, господи, ами ако го ухапеше? Ами ако го убиеше!
Той се измъкна от леглото.
— Не си отивай. Предстои ни втори рунд.
Дарси навлече халата си.
— Аз не искам да заспивам тук. Слънчевата светлина ще проникне през прозорците. — Пъхна крака в чехлите си и добави: — Ще ми бъде по-удобно в къщата до басейна.
Той грабна чифт бельо от куфара си и започна да се облича.
— Идвам се теб.
— Не!
— Не ме отблъсквай — погледна я той остро. — Ти взе решението да дойдеш тук тази вечер и беше прекрасно. Сега не можеш да се измъкнеш.
Остра болка проряза венците й.
— Трябва да тръгвам — каза тя и отвори рязко вратата.
— По дяволите, Дарси! — приближи се той. — Ще ми кажеш какво не е наред.
— Беше прекрасно. — Очите й бяха замъглени от сълзи. — Но не може да се повтори. Съжалявам — завърши тя и се втурна по коридора.
— Трябва да поговорим — извика той. — Ще бъда при теб след пет минути.
— Хей! — отекна гласът на Гарет. — Какво става?
Дарси забърза, за да не разбере вторият агент от ЦРУ, че приятелката на Остин е вампир. Беше достатъчно лошо, че разби сърцето му. Не желаеше да изгуби работата си. Със свръхчувствителния си слух тя все още долавяше гласовете им:
— Проблем с приятелката? — попита Гарет.
— Ще се оправя — измърмори Остин. — Това е само временно.
Сълзите се стичаха от очите на Дарси, докато тя се изкачваше по стълбите към покрива. Проблемът не бе временен. Тя щеше да остане вампир завинаги.
Пет минути по-късно Остин почука на вратата на къщата до басейна. Никакъв отговор.
— Дарси, знам, че си вътре. — Беше я наблюдавал на скритата камера, докато се обличаше. Беше грабнала бутилка Шококръв и кутия кърпички, отправяйки се директно към спалнята си.
Той почука по-силно:
— Трябва да поговорим.
Вратата се открехна. Очите й бяха зачервени от плач. По дяволите, мразеше да вижда как страда. Още повече мразеше да не знае защо.
— Какво се случи, по дяволите?
— Наистина съжалявам — прошепна тя.