Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Кои бяха те? — попита Остин.
— Грегори, облечен в костюм както обикновено. Другият бе шотландец, носеше килт, оцветен в червено и зелено.
Остин настръхна.
— Сякаш говориш за вампира, който отвлече Шана, докато я охранявах. Висок, с червена коса, вързана на конска опашка и говори като кръстоска между Шрек20 и Били Конъли21.
Дарси се усмихна тъжно.
— Да, това е Конър. — Първоначално бе харесала акцента му. — Помислих ги за полицаи. Те признаха, че са дошли, защото са чули за лоши неща, случващи се в клуба. Помислих си, че имат предвид наркотици.
Дарси въздъхна и продължи:
— Казах им, че изглеждат твърде стари, за да се преструват на деца. Конър ми отвърна, че те нямат нужда да се преструват и че нямам представа на колко години са всъщност.
— Звучи сякаш си е играел с теб — намръщи се Остин.
— Мислех си, че се шегува, особено когато Конър заяви, че наистина е вампир.
— Признал си е? — изправи се Остин.
— Двамата с Грегори непрекъснато се шегуваха. Не повярвах на нито една тяхна дума и те го знаеха. Дори попитах Конър дали чудовището от Лох Нес не е една от трансформациите му. А той ми заяви, че не трябва да се шегувам със скъпата Неси. Смеехме се и си прекарвахме добре, докато не повиках Джак да ги заснеме. Тогава се изнервиха…
— Камерата на Джак не е била дигитална?
— Не, не беше. Изведнъж почувствах леден студ в ума си, който ми нареди да не ги записвам. Гласът ни заповяда да си вървим. Следващото нещо, което разбрах, бе, че Грегори и Конър вече не са на масата. Бяха на бара и пиеха нещо червено, което изглеждаше като кръв. Бях толкова отвратена и объркана, че грабнах чантата си и се насочих към най-близкия изход.
— Към задната уличка? — прошепна Остин.
Дарси скри лицето си в ръце, но ужасяващите спомени изпълваха ума й:
— Беше толкова ужасно.
Остин обви ръцете си около нея:
— Не и ако го споделиш с мен. Разкажи ми.
Дарси свали ръцете от лицето си и го погледна:
— Ще опитам.
Глава 22
— Двамата с Джак се промъкнахме в алеята — започна Дарси. — Нервите ми бяха опънати, спомням си как подскочих, когато стоманената врата се затръшна. Близкият контейнер за смет вонеше. Чух шум от боричкане и се уплаших, че може би са плъхове. — Тя изсумтя. — Искаше ми се.
— Какво се случи? — попита Остин.
— Чух женски писък, затова се затичах около контейнера. Беше Тейлър, момичето, което срещнах в клуба. Един мъж я блъсна към стената, а лицето му се притискаше към шията й. Помислих си, че е приятелят й Драко. Облеклото му изглеждаше подобно. Но прегръдката не бе по взаимно съгласие. Тейлър очевидно бе ужасена. Сграбчих рамото на мъжа и му изкрещях да престане.
— Но той не е — предположи Остин.
Дарси се намръщи.
— Издаде онова ужасно животинско ръмжене. Изплаши ме, но той нараняваше Тейлър, затова се опитах да го издърпам от нея. Тогава Джак включи осветлението на камерата и осъзнах, че нападателят не бе Драко. Той хапеше Тейлър по врата. В този момент просто полудях и започнах да го налагам по гърба. Джак ми изкрещя да спра, но вече беше твърде късно.
— Той те нападна?
— С такава сила ме избута назад, че полетях. Блъснах се в Джак и двамата паднахме върху цимента. Аз бях добре, но Джак просто лежеше с шокирано изражение на лицето. Грабнах мобилния телефон от чантата си и набрах 911. Казах им, че жена е била убита в задната уличка. — Дарси покри лицето си с ръце. — Една жена беше убита. Но не знаех, че ще бъда аз.
— Тихо, любима. — Остин я притисна към себе си. — Сега си добре.
Тя свали ръцете си и несигурно си пое дъх:
— Огледах се за някакво оръжие. И тогава Джак прошепна: „Вампир“. Помислих си, че е в шок, но той бутна камерата към мен и ми каза да се уверя сама. Докато се изправях на крака, Джак скочи и избяга.
— Шегуваш се. — Очите на Остин заблестяха от гняв. — Това копеле. Трябва да се върна и да му сритам задника.
— Не. — Дарси погали лицето му. — Той беше ужасен. Вече знаеше истината. Аз вдигнах камерата и погледнах през нея. Не можех да видя нападателя, Тейлър висеше притисната до стената подобно на парцалена кукла с две дупки на шията. Бях толкова шокирана. Той беше точно пред мен — истински вампир.
20
Популярно анимационно чудовище. — Б.пр.
21
Популярен шотландски актьор, комедиант и музикант. — Б.пр