Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— О, съжалявам. — Маги се наведе напред и се пльосна на пода.
— Как каза, че беше името му? Остин? — попита Ванда.
Маги се претърколи по гръб и хлъцна:
— Мислех, че името му е Адам, или Аполон, богът на слънцето.
— Адам е сценичното му име — поясни Дарси.
— Адам, Остин, Аполон — сви рамене Ванда. — С каквото и име да е чепът, все си мирише хубаво.
От мястото на пода, където лежеше Маги, се разнесе смях.
Докато се смееше, Дарси се оттласна твърде силно от масичката за кафе. Столът й се залюля доста назад, разклати се и с вик, тя се озова на пода.
Ванда със залитане се изправи на крака и застана над нея:
— Добре ли си?
— Добре съм — изкикоти се Дарси и се претърколи. — Влюбена съм — довърши тя и избухна в сълзи.
— О, чудесно! — Ванда й помогна да се изправи. — По-добре да намерим безопасно място, преди слънцето да изгрее.
— Спалнята. — Дарси залитна към стаята, следвана от Ванда и Маги, където и трите се строполиха върху огромното легло.
Слънцето е на път да се покаже, помисли си Дарси. Можеше да усети силното притегляне на мъртвешкия сън.
— Знаете ли, има едно хубаво нещо, в това да бъдеш вампир — прошепна Ванда, някъде отдясно на Дарси.
— Кое е то? — попита Маги от лявата й страна.
— Колкото и прецакани да сме, никога не губим дори минута от съня си.
— Истина. — Дарси посегна към ръцете им. — Благодаря ви, че сте тук.
С добри приятели, може би щеше да преживее това.
С тази последна мисъл тя потъна в забрава.
Глава 23
Дарси се събуди с чудовищно главоболие. Ванда и Маги изглеждаха също толкова ужасно, влачейки се към стаите си на етажа за персонала. Докато се къпеше и обличаше, Дарси осъзна, че не може да се изправи пред Остин. Видеше ли го, щеше да го умолява да я приеме отново. Затова спря пред стаята на операторите и ги помоли да продължат без нея.
Тази вечер съдия на състезанието бе Мария Консуела. Грегори я придружи до библиотеката в пентхауса. Останалите от бившия харем, включително и Дарси, наблюдаваха от салона на прислугата.
Кора Лий изпищя, сочейки към екрана на телевизора, който в момента показваше библиотеката:
— Ето ги!
— Не толкова силно! — промърмори Ванда.
Маги изстена болезнено, а Дарси замасажира пулсиращите си слепоочия.
Грегори се усмихна на камерата:
— Добре дошли в „Най-сексапилният мъж на планетата“. Останаха само четирима участници, двама от които ще бъдат елиминирани тази вечер в изпитанието по сила. Представям ви и нашия съдия, Мария Консуела от Испания.
Мария Консуела наклони глава към камерата по спокоен, царствен начин. Само силното стискане на броеницата й, издаваше нервността й.
— Първият ни участник тази вечер е Роберто от Буенос Айрес. — Грегори отвори вратата на библиотеката и Роберто влезе в стаята.
Изглеждаше вежлив, а черната му коса бе пригладена назад. Той се поклони на Мария Консуела:
— На вашите услуги, сеньора.
— Gracias. — Дамата се изправи пред камината и посочи към креслото близо до нея. — Вярвам, че този стол ще изглежда по-добре, ако е поставен пред бюрото.
— Claro.22 — Роберто вдигна креслото високо над главата си, приближи се до бюрото и го постави. — Така по-добре ли е?
— Ами да. — Тъмните очи на Мария Консуела заблестяха с одобрение. — И това малко канапе в ъгъла, мисля, че ще изглежда по-добре тук, до камината.
— Разбира се. — Роберто лесно повдигна античното канапе и го постави на посоченото от дамата място. Изправи се, оправяйки копчетата си за ръкавели. Дори не бе смачкал костюма си.
— Gracias, сеньор. Може да тръгвате. — Мария Консуела сияеше.
— Удоволствието е мое, сеньора. — Роберто се поклони и напусна стаята.
Лейди Памела въздъхна:
— Със сигурност е вампир.
— Да, трябва да го задържим — съгласи се принцеса Джоана.
Дамите се обърнаха към телевизора, когато Грегори въведе следващия състезател.
— Добър вечер — усмихна се Гарт от Колорадо.
Дарси затаи дъх. Гарт Манли, известен още като Гарет, мъжът от ЦРУ, трябваше да бъде елиминиран тази вечер.
Мария Консуела наклони глава към него:
— Бихте ли бил така любезен, да преместите това канапе в ъгъла.
— Няма проблем. — Гарет се опита да го повдигне, но то се оказа твърде дълго и тежко за него. Накрая той го повдигна само от единия край и го избута, но одраска дървения под.
22
Разбира се (исп.). — Б.пр.