Вампирите и градът

— Не! — рухна Маги, а Ванда напълни чашата й.

— Имал е афера с Корки Кърант и Тифани, може да има и други — каза Дарси.

— Отрепка! — изръмжа Ванда.

Нови сълзи се спуснаха по лицето на Маги и тя грабна чашата си и отпи:

— Бях толкова сигурна, че е идеален за мен.

— Наистина съжалявам — подсмръкна Дарси.

— Мъже. — Ванда преглътна жадно малко Криски и допълни чашите им. — Дори и мъртви, не можеш да живееш с тях. Дарси, твой ред е. Защо си разстроена?

— Заради мъж — въздъхна тя.

— Разбира се. — Ванда вдигна чашата си и обяви: — Мъжете не струват!

— Особено мъжете вампири — изръмжа Маги и изглеждаше зашеметена от истинността на твърдението си.

Трите избухнаха в смях и продължиха да пият.

— О, боже! — Очите на Маги се разшириха. — Не мога да повярвам. Аз в действителност се напивам.

— Никога ли преди не си се напивала? — попита Ванда.

— Не, израснах в много строго католическо семейство. Пиенето беше зло. Света Дево, всичко беше зло.

Тя се излегна със замечтан поглед.

— Мислех си, че с достатъчно любов и религия, мога да променя света. Така че, през 1884 година постъпих в Армията на Спасението. Имах най-спретнатата малка униформа, марширувахме из Манхатън с духовия ни оркестър, проповядвайки за злото на пиянството, бедността и бездомността.

— Наистина ли? — попита Дарси. — Никога не си разказвала за това.

Маги повдигна рамене:

— Не продължи дълго. Бях толкова наивна и само на деветнайсет години. След няколко седмици се присъединих към групата, която се грижеше за бедняшките квартали. Отидохме в този долнопробен район, близо до доковете. Носехме кошници с пресен хляб, за да нахраним бедните. Но аз се отделих от другите и до залез-слънце бях безнадеждно изгубена. — Мръщейки се тя докосна белезите по врата си. — Всичко е наред, в крайна сметка нахраних бедните.

— Имаш предвид буквално — опули се Дарси.

Жените се спогледаха и избухнаха в смях.

— За Маги и изхранването на бедните! — вдигна чашата си Ванда.

Чукнаха чашите си и отпиха, след което Ванда се обърна към Дарси:

— Е, кое е копелето в твоя живот?

— Остин, но той не е копеле.

— Не мисля, че го познаваме — намръщи се Маги.

— Оу, познавате го като Адам. — Дарси подпря краката си на ръба на масичката за кафе, за да накара люлеещия се стол да се раздвижи.

— Адам ти създава проблеми? — попита Ванда, изглеждаше объркана. — Но в джакузито ми каза, че е влюбен в теб.

— Говорили сте за мен, докато бяхте в джакузито?

— Разбира се — намръщи се Ванда. — Предупредих го, никога да не те наранява.

— Той не ме е наранил. Аз нараних него.

— Браво! — извика Маги и се отпусна на канапето с усмивка. — Сритай му задника.

— Дарси не се забавлява от случилото се — отвърна Ванда с раздразнение.