Вампирите и градът

— С теб какво се случи? — попита Остин.

Дарси потръпна.

— Бунтовникът се отдръпна от Конър и ме повлече със себе си. Конър му каза, че само ще го забавя и че трябва да ме пусне. Приближи се към нас и Бунтовникът се изплаши. Усещах върху шията си ускореното му дишане. И тогава каза, че ще трябва да отклони вниманието от себе си.

Дарси докосна лицето на Остин и го погледна.

— В този малък момент аз опознах истинския ужас. Изведнъж всичко изглеждаше по-бавно. Отворих уста, за да изкрещя, но вампирът бе по-бърз. Извади нож и го заби в гърдите ми.

Остин я притисна към себе си:

— Аз ще го убия. Ще го проследя и ще го убия.

— След това всичко ми е като в мъгла — прошепна Дарси. — Спомням си как Конър изкрещя от ярост. И болката, толкова много болка. Шокът. Осъзнах, че ще умра. Бунтовникът изчезна и Конър коленичи до мен. Не спираше да повтаря, че съжалява, че е трябвало да го спре. Взирах се в него, спомням си, че очите му бяха сини. Не исках да умра сама. Тогава Конър каза да не се притеснявам, че той ще се погрижи за мен.

Дарси се изплъзна от скута на Остин и се сви на леглото. Тръпки разтърсиха тялото й.

— Дарси. — Остин легна до нея и я обви с ръцете си. Въпреки това, треперенето й не спря.

— Дарси. — Той изпълни ума й със силното си, топло присъствие. — Сега си с мен. В безопасност си.

Тя изпусна дълго сдържания си дъх. Бе разказала историята. Сега можеше отново да скрие ужасните спомени в някой тъмен ъгъл на мозъка си.

— Не исках да стана вампир.

— Разбира се, че не си искала.

— Бях почти в безсъзнание, когато ме промениха.

— Кой го направи? — прошепна Остин. — Кой те ухапа?

Тя преглътна и отвърна:

— Конър.

Дъхът на Остин изсвистя през стиснатите му зъби.

— Това копеле. Би трябвало да го мразя, но той е спасил живота ти.

Тя изсумтя.

— Можеше да ме телепортира в Роматех или в болница, но бе по-загрижен за опазването на голямата тайна, отколкото за живота ми. Загубих семейството си, дома си, работата и спестяванията си, възможността да имам деца. Загубих слънчевата светлина и всяка надежда за нормален живот.

— Но сега си тук. Това е дяволски по-добре, отколкото да си мъртва.

— Аз съм мъртва през деня — прошепна тя.

— Но жива през нощта. Да кажем, че чашата е наполовина пълна, вместо наполовина празна. И аз съм готов да споделя тази чаша с теб.

Тя се обърна към него с тъжни очи.

— Ще загубиш работата си, когато открият, че имаш връзка с вампир.

Той сви рамене в отговор:

— Може би. Ще живеем за деня или по-скоро нощ за нощ. От нас зависи да се получи.

— Надявам се. — Тя си пое дълбоко дъх и затвори очи. Мирисът погъделичка носа й. Ароматът бе богат и вкусен. Остин.

— Щом Шана и Роман се справят, защо ние да не можем.