Вампирите и градът

— Бил е добър човек — прошепна Дарси. Философията му й напомни за мнението на Маги, макар че тя никога не би могла да разбере какво му е хубавото да си вампир.

Остин въздъхна:

— Имах чувството, че съм го предал, че съм предал себе си. Така че на смъртния му одър, обещах да изпълня молбата му. Присъединих се към ЦРУ и развих уменията си, за да мога да се боря със злото.

— Като мен? — попита тя сухо.

— Не обиждай жената, която обичам — погледна я той раздразнено.

Тя се усмихна и отпусна глава на рамото му. Сега разбираше защо Остин се стремеше да използва силите си, за да защитава невинните и да унищожи злото. Не можеше да очаква от него да се откаже от това. Уменията му бяха твърде ценни и редки, за да бъдат пропилени.

— Обзалагам се, че използваш случая, за да се облечеш като супер герой за Хелоуин.

— Да, най-много си падам по наметалата — засмя се той.

— А имаш ли бельо на Супермен?

Той кимна:

— И пижама със Спайдърмен, а кутията ми за обяд е с Невероятния Хълк.

Дарси прокара ръка по мускулестите му гърди и очертаните плочки по корема му:

— О, да. Ти си невероятен, това е вярно.

Той се обърна на една страна и се усмихна:

— А аз се обзалагам, че имаш Барбито от Малибу.

— И къщата на плажа — засмя се Дарси.

— Любимката на Америка. — Той плъзна ръката си нагоре и надолу по гърба й. — Кажи ми, какво се случи с теб?

Усмивката на Дарси се стопи:

— Предпочитам да не го правя.

— Искам да знам.

— Умрях, край на историята.

— Била си телевизионен репортер, гледах записите. Изглеждаше умна и забавна. — Отметна косата й назад. — Опитах се да разбера какво се е случило. Срещнах се със стария ти оператор Джак.

Дъхът на Дарси спря:

— Как е той?

— Не е добре. Нещо го е уплашило до смърт. Смята, че си била отвлечена от кръвосмучещи извънземни.

— Горкичкият Джак — потрепери Дарси.

— Разкажи ми какво е станало. Случило се е преди четири години на Хелоуин.

— Правех история за деца, които се преструваха на вампири. — Тя го погледна със съмнение. — Сигурен ли си, че искаш да чуеш това?

— Да, разкажи ми.

Дарси потрепери, когато позволи на заключените в ума й спомени да изплуват.

— Отидохме в клуб в Гринуич Вилидж, не далеч от площада Вашингтон. Казваше се „Зъби на съдбата“. Джак ползваше стара видеокамера. Щяхме да интервюираме част от децата и да си тръгнем. — Дарси затвори очи за кратко: — Двойка от Нюйоркския Университет дойде на нашата маса. Драко и Тейлър. Драко бе със стоматологични импланти, които приличаха на зъби. А Тейлър бе сладко момиче, което просто искаше да бъде забелязано. Двамата позираха пред камерата и си тръгнаха. След това забелязах двама странно изглеждащи мъже и отидох на тяхната маса.